Истината за социализма

В една своя лекция изтъкнатият икономист от руски произход и по случайност мой адаш Юри Малтцев разказва как по времето, когато работи в някоя от централните планови агенции в СССР, хваща секретарката си да краде кламери. „Татяна“, казва той, „защо крадеш държавна собственост, при това толкова странна такава“. „А какво друго да взема от този офис“, веднага му отговаря тя. „Покажи ми нещо ценно и ще прибера него“.

Буквално всеки човек, с когото съм разговарял за епохата на Народна република България, е бил в една от двете роли в тази история. Тази епоха, нека никога не забравяме, роди крилата фраза „Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя“, заедно с многобройни вицове за нищета, мързел, богопомазани партийни величия и държавен произвол.

При все това, с времето носталгията изглежда е успяла да замъгли преценката на немалко български граждани, а мнозина от онези, които са били твърде малки преди промените или дори не са били родени в социалистическата мизерия, се връзват на иначе адски наивната пропаганда, разпространявана от левите активисти. Едно от интересните следствия за E-lect от това е, че популярната ми напоследък статия „Анатомия на лъжата: НРБ“ стана обект на огромно количество както много положителни, така и много критични коментари под нея и във Facebook, а общото между последните беше, че почти никой от тях не бе подкрепен с аргументи, различаващи се от „авторът е платен/ глупав/ твърде млад/ прекалено объркан“. Няма по-голямо доказателство за стабилността на доводите в този материал, струва ми се, от факта, че почти никой не се опита да представи контрадоводи, а дори когато имаше такива, те звучаха в този дух: „Не е вярно, че в социалистическа България е имало престъпност – аз например не си заключвах вратата“ (впрочем, от това, че аз пък познавам хора днес, които не се заключват, следва ли, че и в днешната ни действителност няма престъпници?).

Носталгията по отминалата младост, особено когато е експлоатирана от крайно безогледната пропаганда вляво, може да си играе огромни шеги със спомените на хората, но в крайна сметка истината се базира на данни – като например тази статистика, цитирана от Георги Ангелов преди време, която показва, че България излиза от социалистическия си период, около 16 пъти по-бедна от средностатистическата западна държава и около 23 пъти по-бедна от например Швейцария.

Онези, които пък не вярват на данните, е добре да си припомнят повечко вицове и крилати фрази от НРБ и да се замислят защо, ако държавата е била толкова просперираща, всички те говорят за мизерия и социална несправедливост. В тази връзка, в същата си лекция Юри Малтцев разказва един популярен съветски виц от втората половина на 80-те, който съм чувал и в български вариант. Той гласи следното: Отива агент на ЦРУ да шпионира в Москва. Влиза в магазина за хранителни стоки и записва „Няма хляб“. Влиза в магазина за облекло и записва „Няма обувки“. На излизане го посреща агент на КГБ и му казва „Преди 10 години щяхме да ви разстреляме за това“. Агентът на ЦРУ си отбелязва „Няма куршуми“.

По-пространна аргументация, свързана с този материал, ще намериш в споменатата по-горе статия „Анатомия на лъжата: НРБ„.