Катарзис – книга-игра
Пазарът на интерактивна литература днес е много по-различен от този преди малко над шест години, когато в E-lect ревюирахме „Котарака и Черния Нарцис“ на Александър Торофиев. По това време книгите-игри изглеждаха като хубав детски спомен, който няма място в нашето съвремие. Благодарение на хора като Александър, Никола Райков (автор на „Голямото приключение на малкото таласъмче“ и още няколко произведения, насочени към най-малките) и Николай Гьошев (който пък издава заглавия като това, за което ще поговорим по-надолу), тази медия се завърна в книжарниците и си спечели нови почитатели сред днешните малчугани и тийнейджъри.
Щастлив съм, че имам известен, па макар и скромен принос към част от продуктите, с които „Сдружение книги-игри“ присъства на пазара. Участието ми в работата по тях ми предоставя възможността да се информирам предварително за най-новото, по което работят приятелите ми там и което в настоящия материал се олицетворява от „Катарзис“.
Какво е „Катарзис“, може би ще попиташ ти. Краткият отговор е, че под това заглавие ще откриеш една руска интерактивна книга, смесваща научна фантастика и киберпънк. Сюжетът ѝ, макар и не особено оригинален, едновременно до известна степен носи особеностите на съвременната литература в родината на автора (поне доколкото аз я познавам) и черпи с пълни сили от популярни западни произведения – като „Съдията Дред“. Игралният елемент е силно застъпен. Той се гради върху следенето на поредица от показатели, което прави „Катарзис“ не особено подходящ за „четене“ в ситуации, в които не може да си водиш и проверяваш записки.
Струва си да отбележа, че тази книга е втора в поредицата от истории за далечното бъдеще под заглавието „Хиперкосмос“. В първата част – „Генезис“ – която „Сдружение книги-игри“ издаде преди около година обаче, главните герои са напълно различни, а историята (вдъхновена от „Пришълеца“) е изцяло завършена, така че човек спокойно може да прочете „Катарзис“ и без да знае нищо за нея.
Ако трябва да помисля по въпроса за кого е предназначена поредицата „Хиперкосмос“, не бих я препоръчал на почитателите на „зряла“ литература. При все че интерактивната медия не означава задължително леки четива, и „Генезис“, и „Катарзис“ целят най-вече забавление. Така че, предполагам, извън ограничения кръг „стари“ фенове на книгите-игри, аудитория им ще включва предимно по-малки читатели.
Може би най-ценно за мен е, че с „Катарзис“ Николай Гьошев продължава да ни запознава с по-интересното в света на книгите-игри извън България. Благодарение на него, у нас вече имаме няколко съвременни заглавия от Франция, Русия и Испания, и при все че аз имам сериозни забележки към всички тях, съм заинтригуван да видя как се развива това относително нишово забавление по света.
Ако се поинтересуваш от „Катарзис“ или от някоя друга книга на „Сдружение книги-игри“, би могъл да хвърлиш един поглед на щанда на сдружението на Панаира на книгата в НДК до края на тази седмица.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.