В помощ на културата

Една интересна статистика, попаднала ми наскоро, показва, че в рамките на Европейския съюз почти няма държава, в която ДДС върху книгите да не е много по-малко от стандартната ставка (обикновено в рамките на около или под 10 процента). България е сред изключенията от – както изглежда – преобладаващия политически консенсус, че четенето е толкова важна ценност, че да си заслужава данъчното облекчение.

Докато тази позиция обаче не се проявява на политическо ниво, тя, струва ми се, е широко споделяна в обществото ни. Едва ли ще намериш човек – бил той със социалистически, националистически, християндемократически, либертариански или каквито още се сетиш възгледи, който да не се съгласи (пък било то и само от приличие), че образованието и културата са изключително важни ценности. А разликите в политическите възгледи водят преди всичко до различни рецепти за това каква роля трябва да играе държавата, за да помогне за по-пълното развитие на тези сфери.

Тъй като и преди съм споделял убеждението си, че laissez-faire е най-важният принцип, от който следва да се ръководи политиката ни, в днешния текст няма да се впускам в излишна полемика по тема, по която всеки си има силна позиция. Мисля си обаче, че ДДС е хубава консенсусна точка. Независимо от фундаменталните си философски възгледи, и ти най-вероятно смяташ, че колкото по-евтини са книгите, толкова по-добре. И, смея да предположа, се чудиш доколко отразява общите ни приоритети политиката, при която данъчни облекчения съществуват, но се прилагат към области, които почти всички ние смятаме за не толкова важни – като например туризма.

Лично аз не виждам никаква причина книжният пазар да не се облага със същата редуцирана ставка от 9 процента. Затова и в последния ден на един от най-приятните панаири у нас – този на книгата – ще подкрепя петицията за намаляване на ДДС върху този продукт. Ти също можеш да го направиш като последваш линка.