Трети март
В днешния празничен ден много ми се иска да си припомним, че онези, които изстрадват свободата на България през XIX век, начело с Левски, го правят с идеята, че се борят за идеал на общество „на съгласието, братството и съвършеното равенство на всички народности“ (а не на омразата към другия, ксенофобията и кресливия клоун, нагло подиграващ се с паметта на националните ни герои, проектирайки мечтата им през разкривеното си огледало, което я превръща в пълната ѝ противоположност – обещания за потисничество и преследване на онези, които не споделят безумието му).
Ще ми се и да се сетим, че трети март символизира и триумфа на продължителната борба за свобода и напредък, започнала под въздействието на родните Възраждане и Просвещение, за връщане към цивилизования свят и скъсване с онези традиции на нетолерантност и зачитане на правото на силния – наместо на силата на правия – които справедливо или не се възприемат като ориенталски и които за огромно съжаление на собствените им народи продължават да бъдат следвани от немалко държави извън европейския континент.
Да потвърдим ценностния си избор, не заради някаква си сляпа омраза към Русия, каквато се опитват да внушават, че изпитваме, робите по душа, а от уважение към свободата и правото на всеки да живее този живот, който му харесва, стига да не вреди на някого другиго.
Да демонстрираме солидарността си с хората, страдащи заради имперските амбиции на нагли автократори, с чието страдание поне исторически бихме могли да се отъждествим.
И не на последно място, вместо да демонстрираме простотията си, носейки плакати с нецензурни изрази, да покажем поне малко смиреност и уважение към празника като носим – например – цветя.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.