Нарви – завинаги
Да си призная, не ми се иска да оставям този сайт без нови материали за по-продължителен период, а времето през уикенда беше толкова хубаво, че дори вродената ми графомания не можа да надделее над още по-вродения ми мързел и да ме накара да допиша дългите текстове, които за втори път ти обещах в петък. Те все пак вече са относително завършени и не мога да пропусна да ги изрекламирам (още веднъж, хъ хъ). С едно изречение, очаквай статиите, озаглавени: „Партизански маркетинг за начинаещи II: Google PR” и „Roma Eterna – част II”. С второ, както можеш да разбереш от заглавията им, те продължават теми, вече започнати на сайта – тук и тук.
Но достатъчно за мен. Днес накратко ще ти представя един чисто нов блог, за който научих при Григор и който е озаглавен „Книжна трапеза”. Ако му хвърлиш бърз поглед сега, вероятно ще се зачудиш защо правя това. На първо четене блогът страда от липса на съдържание, изграден е върху възможно най-базова WordPress тема, по която изобщо не е работено, разполага с елементарна навигация (единствената налична страница – различна от началната, имам предвид – „About” все още съдържа стандартния си примерен текст) и на всичкото отгоре е с толкова неприятен шрифт и форматиране, колкото въобще е възможно.
Всичко това, обаче, при все че се моля да се оправи възможно най-скоро, няма никакво значение, защото „Книжната трапеза” е личният интернет „дом” не на кого да е, а на самия Любомир Николов (напоследък започнал да се представя като Нарви). Едва ли е нужно да ти казвам повече за него, но все пак за нашите извънземни приятели: става дума за може би най-големия жив български преводач, който ще остане в историята със страхотната си работа по „Хобит”, „Властелинът на пръстените”, „Силмарилион”, „Недовършени предания” и „Децата на Хурин” на Дж.Р.Р. Толкин, „То” на Стивън Кинг, „Месията на Дюна” на Франк Хърбърт и много други предимно фантастични произведения.
Господин Николов, освен това, е и успешен писател, въпреки че, да си призная, аз лично въобще не го харесвам в това му амплоа. На всичкото отгоре той бе човекът, който „откри” книги-игри за страната ни. Да, същите, за които много от нас (на определена възраст, де) си спомнят с носталгия. Като автор в жанра, Любо Николов остана известен под псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс.
С други думи, опитвам се да кажа, че става дума за човек, който има какво да сподели за разлика от стотиците пишлемета (и Апостол Апостолов), които ежедневно ни занимават с глупостите си онлайн. За себе си съм убеден, че ще следя „Книжната трапеза” с интерес. Горещо препоръчвам и ти да го направиш.
На снимката: Първата родна книга-игра, „Замъкът на таласъмите”.
