Улични танци в три измерения
Обичам филмите за танци. След като знаеш това, не се изненадвай, че ще напиша няколко ласкави думи за първия от тях в 3D формат – Street Dance 3D, преведен на български като „Улични танци” и с малко изпреварил триизмерната версия на Step Up. Признавам, че го правя с леко закъснение, тъй като българската премиера на въпросния – оказва се – е била на 25 юни. Но човек не може да е в крак с всичко.
Не знам дали ще се съгласиш, обаче първото, което ми идва на ум във връзка с „Улични танци”, е „Save the Last Dance” на обратно. В смисъл там имаме (модерна) балерина, която започва да се учи да танцува на улицата, тук – улична танцьорка (да, това звучи малко двусмислено, но българският език е учудващо беден в някои отношения), сблъскваща се със света на балета. Там се разказва за любовта между бялото момиче и чернокожото момче, тук – за неприятната им раздяла и начина, по който героинята се бори с нея.
Това, разбира се, е повърхностен поглед (а и „Save the Last Dance” без съмнение е далеч по-добрият филм) и повече няма да се спирам на него, защото в „Улични танци” до болка предвидимият сюжет не е от огромно значение за зрителското възприятие. Все пак, ето го в три изречения: Карли е талантлива млада танцьорка, изоставена от приятеля си малко преди националното състезание по улични танци в Лондон. За по-пълна драма се оказва, че групата ѝ няма къде да тренира. Спасението идва в лицето на преподавателката по балет Хелена, която е готова да предостави на Карли зала за тренировки, стига тя да включи собствените ѝ ученици в съчетанието си.
Това, което следва, са невероятни танцови изпълнения, почти непрекъсвани от изсмукана от пръстите и лесно разрешима драма. Именно те обаче правят „Улични танци” филм, който си заслужава да се види (и който без съмнение ще гледам още веднъж). Тук му е мястото да ти припомня за споменатия в първия параграф 3D формат, превръщаш танците в несравнимо зрелище… особено в съчетание с bullet time ефектите, които тук – за разлика от доста претенциозни екшъни – са напълно на място.
С други думи, на фона на не съвсем запомнящата се актьорска игра, хореографията е страхотна. За това несъмнено помага участието във филма на групи като Flawless (в ролята на „лошите” от The Surge) – които имат световна танцова титла в списъка с постиженията си – и Diversity. И не на последно място, невероятно добре замисленото съчетание на улични танци и балет.
Накрая не мога да пропусна да спомена, че за атмосферата в „Street Dance” допринася фактът, че това е първата 3D продукция, създадена във Великобритания. Така че, ако като мен си фен на британския акцент или умираш за красиви гледки от Лондон, гледай да не го пропускаш. Не е най-гениалната английска творба от „Хамлет” насам, но със сигурност ще те накара да пожелаеш да затанцуваш.
Закъснял П.С: Споменах ли, че саундтракът е страхотен?
