Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Синьото бъдеще на Америка

Току-що приключилите междинни избори в САЩ дадоха основания на представителите и на двете водещи партии (както и на техните почитатели в България) да се обявят за победители. Както навярно знаеш, Демократическата партия очаквано спечели мнозинство в Долната камара на Конгреса, докато Републиканската още по-очаквано си запази това в Сената. В този материал обаче ще си поговорим за нещо друго.

Една по-малко коментирана новина дойде от Флорида, където гласоподавателите одобриха конституционна поправка, връщаща правото да гласуват на близо милион и половина осъждани лица с изтърпени присъди.

Има няколко причини тази на пръв поглед не толкова интересна информация да е от значение за бъдещето на щата. На първо място, Флорида има 29 гласа в Избирателната колегия – органът, чието мнозинство определя кой ще бъде президент на САЩ – и при кого отиват те в почти всички избори от началото на 90-те години насам се решава със сравнително малка разлика в т.нар. популярен (или народен) вот. Най-впечатляващ, разбира се, е примерът на Джордж Буш Младши, който спечели щата, а с него и президентството, със само 537 гласа преднина през 2000 г., но и Барак Обама през 2012, и Доналд Тръмп през 2016 г. победиха с около процент разлика (ако предпочиташ, около 100 000 гласа).

На второ място, близо една трета от току-що получилите право на глас са чернокожи, а според Pew Research Center 84 процента от чернокожите клонят към Демократите в сравнение със само 8 процента, които се идентифицират с Републиканците. Това значително влошава перспективите пред кандидата на Републиканската партия на следващите президентски избори.

Още по-интересен е другият голям южен щат, който от десетилетия насам почти винаги гласува в подкрепа на Републиканците, при това с голяма преднина – Тексас (и Джон Маккейн, и Мит Ромни например спечелиха този щат с над десетпроцентна разлика по време на президентските избори през 2008 и 2012 г., следвайки примера на Джордж Буш Младши от 2000 и 2004 г.). През 2016 г. обаче Тексас влезе в челото на „червените“ щати, където кандидатът на Демократите е подобрил представянето си в сравнение с предишния вот, а анализаторите прогнозираха, че ако демографските тенденции се запазят, той може да „посинее“ до 2024 г. Ако резултатите в сблъсъка за Сената между републиканския сенатор Тед Круз (който в крайна сметка запази мястото си с около 2 процента преднина) и демократическия му опонент Бето О‘Рурк ни говорят за нещо, то е, че дори в момента Тексас е по-малко предвидим, отколкото в последните десетилетия, а през 2020 г. битката за 38-те му гласа в Избирателната колегия ще бъде по-тежка от всякога.

Като цяло демократите спечелиха в големите градове и предградията, а републиканците – в постепенно обезлюдяващата се провинция.

Няма никакво съмнение, че бъдещето не се определя единствено от демографията – ако например икономиката на САЩ се представи силно през следващите две години, това може да наклони везните в полза на Доналд Тръмп през 2020 – но междинните избори показаха, че средносрочното бъдеще на Америка вероятно ще бъде по-синьо от нейното настояще.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.