Цивилизационният избор на България
На 28 март тази година Мария Ледовская публикува туит, в който казва, че Ватиканът е първата европейска държава, която ще плати в рубли за руски газ. Туитът е очевидна шега и Ледовская дори се извинява на неразбралите няколко часа по-късно. Въпреки това, в един от „анализите“ си на международната политика онзи ден бившият съветник в кабинетите на Сергей Станишев и Пламен Орешарски и понастоящем човек в спешна нужда от донорство на мозък, Боян Чуков, се позовава на същото плащане от страна на Светия престол.
Чуков, разбира се, стана печално известен в последните месеци с факта, че нито една от прогнозите му така и не успя да се сбъдне, но освен това е един от многобройните пример за пълното отсъствие на какъвто и да е капацитет в средите на българските путинофили. От Костадин Костадинов, по прякор Копейкин (който стана обект на подигравки с фрапиращото си неразбиране на географията на Европа), до произволния представител на личния му кръг, който иска да използваме пари на българските данъкоплатци, за да „разследваме“ кондензационните следи на самолетите, всеки от тези хора се поддава толкова лесно на елементарна пропаганда, че чак е плашещо.
В тази връзка, изборите след няколко дни могат да бъдат поставени в много различни плоскости: от сблъсък на корумпираното статукво срещу надъханите реформатори (като принадлежността на всяка отделна формация към някоя от тези две категории наистина зависи от това кого ще попиташ), през традиционно противопоставяне на леви срещу десни идеи – при все че в действителност точно то като че по-скоро липсва – та дори до пример за някакво измислено „пренареждане“. За мен обаче най-важен е фактът, че за първи път от известно време насам имаме истинска надпревара между две „цивилизационни“ идеи за бъдещето на България.
От едната страна сме тези, които искаме да видим държавата ни като проспериращ член на европейското семейство, от другата – онези, които напират да я върнат в лоното на разпадащата се Руска империя.
От моята страна на барикадата са хора, които макар и далеч от безгрешни, поне се опитват да разпознават истина от пропаганда, а срещу нас – впечатляващи личности, вярващи, че английската кралица е била заменена от двойник преди десетилетия, и че принцеса Даяна скоро ще се възкачи на престола, или функционалните им еквиваленти, които убедено твърдяха, че поражението на руската армия южно и източно от Харков е пример за гениална стратегия, и които продължават да обещават, че има-няма до седмица-две Путин най-накрая ще спечели тридневната си война.
От едната страна смятаме, че на жертвите трябва да се помага, от другата – че както няма нищо лошо в това една империя да си вземе територия на съседна държава, така и не е проблем да пометеш французин на пътя (все пак важното е, че не е българин) или мълния да убие трима сирийци в центъра на София.
На фона на този сблъсък останалите като че са маловажни. Това е и причината, поради която в неделя ще отида да подкрепя българската независимост и просперитет, въпреки че имам резерви и към формациите от моята страна на барикадата.
Впрочем Боян Чуков – най-гениалният прогностик на нашето поколение – смята, че „във всички случаи Възраждане ще се нареди сред победителите в настоящите парламентарни избори“. Ако досегашните му анализи ни насочват към нещо, то е, че в понеделник господин Копейкин ще се събуди много много разочарован.
П.П. Изображението е на Angel Balashev и е свалено от Unsplash.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.