Бащата на таласъмчето
Редовните читатели на E-lect вероятно ще се досетят, че ако има един творец, който да се радва на моето искрено възхищение, това е Никола Райков, автор на поредицата за „Голямото приключение на малкото таласъмче“. При все че тук се опитвам да съм критичен, когато имам повод за това, и първата, и втората книга за таласъмчето от една страна са великолепни, по мое мнение, а от друга, дори да си имат кусури, те бледнеят на фона на страшно многото им положителни страни и не си заслужават издребняването.
Лично на мен изключително ми допада и фактът, че Никола не само разпространява творбите си и свободно в дигитален вариант, но и печели благодарение на това, доказвайки колко е несъстоятелна тезата, че свободното разпространение е враг на твореца. А, че се е захванал с трудната работа да пише за малки деца и влага сърце и душа в нея, единствено ме кара да го уважавам още повече (въпреки че, както самият той може би ще се съгласи, сме на коренно различни позиции по множество други теми).
Ще спра със суперлативите дотук – те само целят да ти поскажат каква радост е да ти представя това блиц интервю с „бащата“ на таласъмчето, който обещава съвсем скоро ще се „завърне“ на пазара с третата си книга „Добросъците“.
Здрасти. Представи се на читателите. Кой е Никола Райков? С какво се занимаваш, когато не пишеш за Таласъмчо?
Никола Райков е един приятен човечец, спокоен и усмихнат през повечето време. Съпруг, баща на момче на шест години. Харесва изкуствата – освен с литература обича да се занимава с графичен дизайн и видео монтаж.
Как се роди идеята за “Голямото приключение на малкото таласъмче”? Каква беше причината да решиш да разкажеш историята на Таласъмчо под формата на приказка-игра, а не на „обикновена“ детска приказка?
Всъщност беше обратното. Първо се роди идеята за приказка-игра, а после се появи таласъмчето. Много исках да експериментирам с този нестандартен формат за малки деца. Бях убеден, че децата ще го приемат с радост. В крайна сметка къде-къде по-забавно е те да решават какво да се случи в приказката, отколкото да са просто просто слушатели (или читатели).
Не е тайна, че двете ти приказки-игри непрекъснато печелят нови почитатели. Очакваше ли успеха им, когато пишеше?
В интерес на истината – да. Бях абсолютно уверен в успеха на проекта. Не се поколебах да взема заем и да стартирам с тираж от хиляда бройки, който се продаде за около половин година. Днес вече сме в пета поредна допечатка, което, мисля, е някакъв абсолютен прецедент за самоиздадена книга, която не се продава в книжарниците.
Защо реши да се издаваш сам?
Защото обичам да имам контрол върху възможно най-много аспекти от създаването, разпространението и маркетинга на книгата. Обичам да взимам решения според моите виждания и аз да нося отговорността за тях. Такова решение, например, беше пускането на електронните книги безплатно.
А защо реши да пуснеш двете книги за Таласъмчо за безплатно сваляне онлайн?
Защото исках да дам възможност на хората сами да преценят качествата на книгите и да вземат информиран избор дали да си ги закупят. Защото вярвам в качеството на това, което създавам. И защото все пак някои хора не могат да си позволят да ги закупят, а аз искам книгите ми да стигат до децата.
Какво е бъдещето на „Голямото приключение на малкото таласъмче“? Говори се са издаване в чужбина, както и за трети том от поредицата. Разкажи ни повече за тези си планове?
Първата книга трябва всеки момент да излезе в Латвия. Подготвят се и доста преводи на различни езици под формата на безплатни електронни версии. Днес с мен се свърза поредният доброволец – този път от Сърбия. Имам планове за англоговорящите страни, включително разработка на мобилно приложение. Третият том от трилогията обаче ще трябва да почака малко, тъй като в момента работя усилено по друга приказка-игра в друга вселена и с други главни герои (не един, а трима!).
А планираш ли да създадеш нещо в други литературни жанрове или дори различни сфери на изкуството или откри призванието си в приказките?
Много ми е приятно да пиша за деца, тъй като това ми помага да преоткрия детето в себе си. В същото време съм и човек, който обича да се захваща с нови неща, така че, колкото и да обичам създаването на приказки-игри, е вероятно в някакъв момент да се захвана с някой напълно различен проект.
Какво мислиш за литературата и в частност за интерактивната литература у нас? По-скоро оптимист или песимист си за бъдещето ѝ?
Абсолютен оптимист съм за интерактивната литература в България. Всяка година ставаме свидетели на все повече и по-разнообразни книги. Повечето хора, които създават тези книги, го правят от любов към интерактивната литература и резултат е по-професионален отколкото при повечето издателства. Това и един чудесен пример за самоорганизираща се общност и като такава мисля, че тя е много по-жизнеспособна и отворена към новостите.
Благодаря.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.