Голямата битка за космоса
Когато разказват за света, такъв какъвто искат да го видят, хората с леви възгледи почти винаги очакват парите на милиардерите – пари, които в съответствие със социалистическата идеология не им принадлежат – да им бъдат отнети и преразпределени от една държава на всеобщото благоденствие. Опонирайки им, либертарианците често посочваме, че – напротив – онова, което човек изработи със собствените си усилия, предприемчивост и интелект, е единствено негово, независимо от своя размер, и че отнемането му е неморален акт, който се отличава от стандартния обир само по това, че обирджиите се радват на одобрението на властта.
Убеден съм в правотата на този морален аргумент, но не съм сигурен, че той има каквото и да е въздействие върху хора, закърмени с идеята, че чуждото е общо и някой е длъжен да се погрижи за тях, просто защото населяват определена територия. За щастие, в подкрепа на частната собственост и опазването на богатствата, натрупани с честен труд, има и утилитарен аргумент, който е толкова безспорен, че нито един човек, претендиращ, че е загрижен за бъдещото на тази планета и биологичния ни вид, не може да отрече.
Голямата битка за космоса на Крисчън Девънпорт – книга, посветена на навлизането на компании като SpaceX, Blue Origin и Virgin Galactic в космическата надпревара – недвусмислено показва какъв е той.
Както навярно си наясно, така наречената „космическа епоха“ започва през 1957 г., когато СССР изстрелва първия сателит Спутник 1 и печели важна точка в пропагандната война срещу Запада. Отговорът на САЩ обаче не закъснява. Само 12 години са необходими за изпращането на астронавти на Луната – успех, който почти няма прецедент в историята и служи за вдъхновение на цяло едно поколение. След като между 1969 и 1972 г. човешки крак стъпва на лунната повърхност при цели шест космически мисии, бъдещето изглежда предначертано. Марс е естествената следваща цел, като единствено най-песимистичните се притесняват, че може би няма да успеем да изпратим хора до Червената планета преди началото на 90-те.
От перспективата на 2019 г. е съвсем нормално този оптимизъм да ни се струва наивен. Напук на мечтателите, в продължение на повече от три десетилетия след последната лунна мисия, космическите технологии почти не напредват. Разведряването през 70-те е сложило край на вдъхновеното съперничество между САЩ и СССР, а космическите агенции на двете държави се превръщат в типични бюрократични институции. В тях никой няма стимул да държи сметка за разходите, решенията се вземат по политическа целесъобразност, проекти се отлагат и се оскъпяват непрекъснато, иновациите куцат, стагнацията е повсеместна.
Такъв е фонът, на който започва разказът на Крисчън Девънпорт. След като водещите световни сили се оказват неспособни да придвижат технологиите ни напред, в началото на първото десетилетие на XXI век на сцената излизат няколко милиардери-мечтатели – Илън Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън – които са разочаровани от липсата на амбиция в НАСА и обещават, че ще постигнат много повече с по-малко.
Напук на насмешката, посрещнала обещанията им първоначално, само за около десетилетие и половина, компаниите, които тези преуспели предприемачи създават, преобръщат представите ни за това какво е възможно и вдъхновяват следващото поколение – като на всичкото отгоре го постигат много по-евтино, отколкото в НАСА могат дори да мечтаят.
(Така например Blue Origin изгражда от нулата изпитателен стенд за двигатели на цена от 30 милиона долара. По същото време космическата агенция на САЩ планира да ремонтира свой стенд. Цената е 300 милиона. В друг момент SpaceX съумява да предложи напълно еквивалентна алтернатива на струващите 1500 долара парчето ключалки за шкафчетата в международната космическа станция. Колко струва новият заключващ механизъм? 30 долара. Климатичната инсталация, охлаждаща сателитите в товарния отсек на някоя от ракетите на компанията на Мъск пък е на цена от под 40 хиляди долара. Тази, която използва НАСА? Между 3 и 4 милиона.)
Резултатът от новата космическа надпревара, този път задвижвана от частни компании, включва футуристичен дизайн, преизползваеми ракети, постоянно спадащи разходи на изстрелване и завръщане към позабравената мечта, че човечеството може да се превърне в интерпланетарен вид в рамките на нашия живот.
Книгата на Девънпорт предлага и интересна и напълно непозната за мен перспектива върху ролята на Белия дом по времето на Барак Обама за отварянето на космическото пространство за частния бизнес. При встъпването си в длъжност Обама наследява изключително скъпата и неефективна програма Constellation, започната от Джордж Буш Младши и целяща изграждането на огромна ракета (Ares) и космически апарат (Orion). За четири години цената на ракетата се е утроила в сравнение с първоначалните прогнози. Тази на космическия апарат само се е удвоила. Белият дом взима политически непопулярното решение да прекрати програмата, която по всеобщо мнение към онзи момент „е надхвърлила бюджета си, изостава от графика и е неизпълнима“. („Фискалните консерватори“ от Републиканската партия не просто масово са против, но и използват повода да се нахвърлят върху новия президент.)
В допълнение Обама взема още едно решение, което ще се окаже далеч по-важно за бъдещето – той декларира, че ще разчита на още недоказалия се частен сектор за полети в ниска околоземна орбита.
Голямата битка за космоса е история за невероятния напредък, до който води здравословната конкуренция, за мечтатели с неутолими амбиции и за преобръщането с главата надолу на една сфера, в която нищо интересно не се е случило от десетилетия. Тази битка не само е невероятно вдъхновяваща, но и вече носи огромни ползи на човечеството. Тя не се води от държавни агенции, правителства или бюрокрации, които отново и отново доказват, че са неспособни да изразходват ресурсите ни рационално и, дори когато постигат резултати, разходите им надхвърлят в десетки пъти онези на частния сектор. Движена е от предприемчиви милиардери, мечтатели с визията и възможностите да постигнат много повече, отколкото сме смятали, че е възможно.
Сигурен съм, че ако някой ден, социалистите надделеят и богатствата на тези хора бъдат ограбени, мнозина ще изпитат злобно задоволство, пък било то и за ден. Цената, която всички ще платим обаче, ще бъде дългосрочното благоденствие на човечеството.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.