(Не)естествено

Преди няколко дни с голяма изненада научих, че дори нещо на пръв поглед толкова дълбоко вкоренено в генетичния ни код като непрекъснатия 6-8-часов сън през нощта всъщност е следствие от развитието ни в последните няколко века, а не част от нашата природа. На историците от известно време насам е известно, че допреди появата на уличното осветление в европейските градове през втората половина на XVII век хората са имали навика да спят на два периода от по приблизително четири часа, разделени от време на будуване, през което да се молят, да свършат част от работата си, да отидат на гости на съседите или да се опитат да заченат (да, според едно медицинско ръководство от XVI век най-доброто време за зачеване е след края на „първия сън“).

Продължителният сън, такъв какъвто го познаваме днес, е само един от многобройните резултати от човешкия прогрес в последните няколко века – заедно например с почти напълно заличената детска смъртност (при първото статистическо проучване, направено в Лондон през XVIII век, е установено, че над 750 от всеки 1000 живородени деца умират, преди да навършат петгодишна възраст; днес техният брой в развития свят е около 10).

Затова и винаги ми е изглеждал изключително странен страхът от продължаващото научно развитие с аргумента, че то ще направи живота ни неестествен. Ако си роден в семейство с четири или по-малко деца, всички сте доживели не само до пет, ами и до повече от 20, ползваш вътрешна тоалетна и се миеш със сапун, имаш пари за обувки, а също и да пътуваш по какъвто и да е начин, изключващ ходенето пеша, четеш този текст на лаптопа или телефона си и ще си легнеш в меките завивки, трескаво изгасяйки нощната лампа, защото си вбесен от претенцията на автора му, нямаш никакво основание да смяташ, че в живота ти има нещо, което би било естествено за стотиците поколения човешки същества, населявали тази планета само до съвсем скоро.

В тази връзка ми се струва, че цялото развитие на човечеството не е нищо повече от постоянна битка с много от това, което възприемаме като естествено – и тази битка е толкова успешна напоследък, че ненормалното днес става новото нормално само за няколко години.

Не ми казвай, че е неестествено да имаме възможността да избираме пола, цвета на очите или ръста на детето си, защото само допреди малко повече от век е било естествено всяка жена да роди по пет и повече деца с надеждата, че поне едно ще оцелее, и да почине при някое от поредните раждания на възраст между 15 и 25.

Недей да смяташ, че неестествено да се борим със старостта и да опитваме да удължим продължителността на човешкия живот, понеже ти стига само да си навършил 25, за да водиш съществуване на заем от гледна точка на стотици човешки поколения преди теб.

Не заявявай, че е неестествен опитът на науката да развива генномодифицирани продукти, тъй като на практика всичко, което ядеш днес, е резултат от същия процес – само че далеч по-хаотичен, по-опасен и по-бавен в исторически план.

Не приемай за неестествени усилията ни да стигнем по-далеч, да научим повече за света около нас и да продължим да развиваме цивилизацията си, защото почти всичко положително в живота ти днес е резултат от точно тези усилия в миналото.

Такива поне са правилата, които аз се опитвам да следвам в отношението си към науката. Няма спор, че към отделни теми следва да се подхожда с повишено внимание, като се разработват гаранции, че тази или онази нова технология няма да се окаже опасна. Страхът от новото, само защото е ново, който има толкова проявления сред съвременните лудити, обаче става все по-неадекватен с непрекъснатата промяна на това, което наричаме нормално.