Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Анатомия на лъжата: светът отива по дяволите – част I

Ако отвориш коя да е произволна статия в лява „медия“ от типа на Барикада, има голяма вероятност да попаднеш на една или друга вариация на твърдението: „нашата глобална икономическа система предава огромното мнозинство от човечеството“. Всеки от приятелите ти със „зелени“ възгледи пък просто няма да е такъв, ако от време на време не сподели тъжно клипче, започващо с думи като „учените твърдят, че хората са напът да предизвикат шестото масово измиране на Земята“. За онези в „консервативната“ ниша картината е също толкова „ясна“: цивилизацията се разпада, традиционните ценности никакви ги няма, раждаемостта намалява и в общи линии краят наближава.

Без оглед на политическите ни пристрастия, ние изглежда си приличаме по това, че не успяваме да видим настоящето в перспектива, придаваме огромна тежест на проблеми, които не просто са решими, но и са на път да бъдат решени, и тъй като ги екстраполираме в бъдещето, много често възприемаме последното като някаква форма на антиутопия.

Причините са много и в E-lect неведнъж сме говорили за тях. Лошите новини продават, така че за една медия е несравнимо по-изкушаващо да ти разкаже в подробности за „поредното“ зловещо убийство, отколкото да сподели с теб, че дългосрочната тенденция е насилието да намалява и днес е почти два пъти по-малко вероятно да те убият, отколкото само преди 10 години (когато вероятността също не беше особено голяма). Страхът печели избори, дори заплахата да е напълно имагинерна, затова и малцина политици биха тръгнали да ти обясняват колко далеч са от истината притесненията ти, но повечето ще ти обещаят, че само те могат да се преборят с тях (дори и вътрешно да те смятат за пълен идиот). Усещането за постоянна заплаха мобилизира социалните движения. А нагласата, че светът ни е изначално сбъркан, действа успокояващо на онези, които не успяват да постигнат нещо особено в своя живот – в крайна сметка, ако всичко друго беше наред, те трябваше да потърсят вината в себе си.

Друга тема, за която говорим често в E-lect, обаче е, че реалните динамични данни, следящи дългосрочните тенденции, в почти всяка област са най-добрата противоотрова на песимизма. Почти всеки показател, който можеш да си представиш, показва, че светът се подобрява (макар това да не става равномерно и винаги да съществува рискът една част от планетата за известно време да поеме в обратната посока – вземи за пример Венецуела).

Докога ще продължи това е отворен въпрос, чийто отговор зависи от усилията на всеки един от нас. Че при все прогреса, който сме постигнали, човечеството все още е изправено пред огромни предизвикателства, не подлежи на съмнение. Но е факт, че напук на страшните приказки, с които се плашим едни други, Земята не просто не отива по дяволите, ами върви в общо-взето положителна посока.

Както можеш да видиш от изображението към този материал (взето от Our World in Data), едно от най-ярките доказателства в подкрепа на последното е, че смъртността сред деца на под петгодишна възраст спада с бързи темпове от 1990 г. насам. През 1990 година са починали 12.6 милиона деца, през 1995 техният брой е 11.27 милиона, през 2000 – 9.82 милиона, през 2005 – 8.32 милиона, през 2010 – 6.99 милиона, а през 2017 (последната година, за която има данни) – 5.42 милиона. Или казано по друг начин, развитието ни от последните близо 3 десетилетия е „отговорно“ за спасяването на над 7 милиона детски живота само през 2017 г.

В същото време раждаемостта леко се покачва, така че подобрението изглежда по-голямо, ако е представено в процентно отношение – смъртността сред децата под петгодишна възраст е намаляла от 9.32 процента през 1990 на 3.91 процента през 2017 г.

Забележителното е, че няма нито един регион на планетата, който да не отбелязва подобрение (макар и отделни държави като Венецуела и Сирия да се отклоняват от тази тенденция в последните години).

Разбира се, над петте милиона деца, които все още умират ежегодно, са твърде много, така че важният въпрос, на който следва да си отговорим, е кои са факторите, които ще допринесат за по-нататъшното намаляване на детската смъртност. Както можеш да видиш в този материал, приблизително 1.5 милиона деца са станали жертва на заболяване, за което има ваксина, през 2015 г. (в сравнение с 5.1 милиона през 1990 г.); затова и не е случайно, че в E-lect сме толкова агресивни срещу антиваксърите.

Достъпът до ваксини обаче, също както този до чиста питейна вода, електричество, отопление и модерна медицинска помощ, зависи преди всичко от нивото на просперитет на една държава, а просперитетът – както е ставало дума многократно – се постига в условията на работеща пазарна икономика. В тази връзка, не е случайно, че детската смъртност спада най-бързо на онези места, които вляво заклеймяват като „капиталистически“ – Северна Америка (където спадът е от 47 239 смъртни случая през 1990 г. до 28 861 през 2017), Европа и бившите съветски републики (регистрирали спад от 387 676 на 98 216 смъртни случая), Япония, Чили, Китай и Индия.

Какво ще ни донесе бъдещето? Ако достъпът до ваксини не бъде ограничаван от фактори като военни конфликти и религиозен фанатизъм в Африка – където е огромният процент от смъртните случаи от заболявания, предотвратими чрез ваксинация – и антиваксърското движение не подкопае прогреса в Европа и Северна Америка; ако трагичната венецуелска заигравка със социализма ни послужи като предупреждение и повечето държави не изберат нейния път; и ако успеем да избегнем нови военни конфликти като сирийския, тенденцията по всяка вероятност ще се запази.

Това обаче не е гарантирано. Винаги трябва да помним, че многобройните „-изми“, базирани на сляпа вяра, невежество и завист, могат да преобърнат процеса по всяко време – стига да им позволим да избуят.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

2 коментара

  1. никифор каза:

    Много интересна статия!

  2. никифор каза:

    Изключителна статия!