Пир по време на чума
Ако случайно до вчера не си знаел, днес вече трябва да си наясно, че икономиката е нещо просто. Както обясни премиерът Борисов по време на символичната първа копка на новия музеен център, станал известен като „българския Лувър”, 15-те милиона лева, заделени за него, всъщност са чудесна антикризисна мярка, защото „ще се върнат и мултиплицират”.
В интерес на истината, в това изказване само по себе си няма нищо лошо (с изключение на самочувствието на министър-председателя, че знае повече от разните му там експерти и на нелепия пример с Флоренция… но защо да издребняваме).
В контекст, обаче, то звучи най-малкото странно. Не знам дали Борисов е наясно, но София вече си има множество музеи и галерии – като започнеш от НИМ, преминеш през Националния етнографски музей, Националният природонаучен музей и Националната художествена галерия и стигнеш до Националната галерия за чуждестранно изкуство и много други. Някои от тях – напълно в съзвучие с гигантизма на българския Лувър – нямат аналогия на Балканите и са измежду най-големите в Европа.
Не мога да го твърдя с категоричност, но не съм чувал те да носят огромните, сравними само с тези във Флоренция, приходи, за които мечтае премиерът.
В този смисъл, един скромен план за оптимизация и реклама на дейността им, би бил значително по-евтин и по-полезен, особено в разгара на кризата, която принуждава – по собственото му признание – господин Борисов да отложи, обещаните от него и жизнено необходими реформи в не една сфера за по-добри времена. Негативният ефект от подобен проект, естествено, е, че той няма да допринесе за ПиАр-а на управлението.
Проблемът с последния, от своя страна, идва от факта, че в грижата си за него правителството се отказва от всяка дългосрочна стратегическа инициатива и все повече прави нещата на парче. Акции като вчерашната, ме карат да мисля, че обяснението на министър Вежди Рашидов за това как му е хрумнала идеята за музейния център, е симптоматично за цялото управление. Ако не си го срещал, то гласи: „Тя се роди, докато пиех едно кафе, тъй като водка вече не пия – много ме следите журналистите за водка”.
Не ми се ще да бъда излишно критичен, но горните разсъждения са изключително нелепи и по същество, и в опита си да свържат по изкуствен начин няколко проблема, които са съвършено различно равнище. В действителност става дума да се възстанови грамадната развалина край паметника “Левски” и за тази цел 15 милиона никак не са много и ще бъдат похарчени съвсем на място. Освен това София отдавна се нуждае от подобен музей. Нека не си правим илюзии: засега в столицата на европейско равнище е само един музей – НИМ (доколкото изобщо е в София); всичко останало силно намирисва на провинция. Естествено ще се намерят хора, които да решат, че с тези пари е по-добре да се купи кървавица, която да бъде немедленно изядена. На подобни хора предлагам да си гледат “Биг брадър” и да не изказват мнения за неща, които са дълбоко чужди на природата им. Впрочем, твърде вероятно е бъдещият музей (ако, дай Боже, проектът се осъществи) да е единственото нещо, което след петдесет години ще се помни от управлението на това правителство.
Хранилищата на музеите и галериите в България са препълнени с милиони експонати. Но повечето хора нито знаят, нито могат да оценят за какво става въпрос. Та те не познават дори родната литература и история, какво остава за изобразителното изкуство. Създателите на този музей ще останат в историята. Тези неща са просто отвъд злобата на деня. Желая ви здраве и щастие.
Трудно ми е да отговоря на тази критика накратко, но да опитам…
@ Katakachev, разбира се, не става дума само да се възстанови грамадата край паметника Левски, а да се изгради цял музеен комплекс (по думите на премиера). Парите пак не са много, но само извадени от контекст. В крайна сметка, когато разполагаш с ограничен бюджет, като дори вече имаш дългове, е нормално да си правиш добре сметката. Ако „българският Лувър“ беше единственият популистки проект на правителството, щеше да си прав, че разсъжденията ми са нелепи. Понеже той е просто поредният от многото, не мога да се съглася, че свързвам по изкуствен начин няколко проблема.
Впрочем, аз нямам нищо против появата на нов музей или галерия на общо основание. От друга страна, ето в това твърдение е проблемът: „Нека не си правим илюзии: засега в столицата на европейско равнище е само един музей – НИМ (доколкото изобщо е в София); всичко останало силно намирисва на провинция“. В София има десетки подобни институции, много от които в красиви сгради в центъра. Всичко намирисва на провинция – изходът? Да направим така, че това да се промени? Никога! Да построим още музеи и галерии с надеждата някои от тях от само себе си да потръгнат…
Както казва Маринов: „Хранилищата на музеите и галериите в България са препълнени с милиони експонати. Но повечето хора нито знаят, нито могат да оценят за какво става въпрос“. Тъй като темата ми е икономическата аргументация на Борисов, а не нуждата от култура, това твърдение в крайна сметка оборва цялото правителствено начинание. Националната художествена галерия е по-добре разположена и (вероятно ще бъде) по-красива от новия комплекс. Да си видял някъде тълпи туристи, които да оставят по 100 евро на ден?