Пладнешки обир

Не че нещо, но все още действащият (поне формално) на територията на Република България Наказателен кодекс постановява, че „който отнеме движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години”. Според същия документ, този, който стори горното, „като употреби за това сила или сплашване”, получава от три до десет години за грабеж. Санкцията става още по-строга, когато се установи, че престъплението е дело на две и повече лица, имащи предварителна уговорка за извършването му, или е в големи размери.

Нищо не намеквам, но във вече споменатия Наказателен кодекс не фигурира член, който освобождава от отговорност грабителя, ако той заема държавна длъжност или – да вземем произволен пример, нямащ връзка с живия живот – е известен синдикалист.

Без да излизам от рамката на строгото теоретизиране, не мога да не попитам дали не отговаря на цитираните по-горе дефиниции отнемането на огромна парична сума от много хора, чието съгласие не е искано, с цел тя да бъде „преразпределена” и под заплахата на цялата държавна мощ, въпреки факта, че то е предварително уговорено от личности в правителството и в синдикатите.

Ако отговорът е положителен (а ние много добре знаем, че е), бих посъветвал министър Цветанов да престане да гони залудо дребните риби и да се заеме с най-наглия престъпник в държавата – този, който си позволява – разбира се, в съучастничество – не само да нарушава закона, но дори да се хвали с това във всяка възможна медия.