Вяра, религия, атеизъм
Мине, не мине време и спорът религия vs. атеизъм обсебва голяма част от виртуалната общност… за да затихне нерешен до следващия път. За последно той бе върнат към живот съвсем наскоро покрай поредния опит на Българската православна църква да изнуди държавата да въведе прословутото вероучение (като самият протест на БПЦ едва ли щеше да получи някакво особено внимание, ако не беше вече споменаваната тук фигура на отец Николай Пловдивски).
Днес, обаче, няма да обсъждаме религиозното обучение, нито неадекватността на църквата ни. Повод да пиша ми дава невъобразимата арогантност, съчетана с невежество и показана в горепосочения спор не от кого да е, а от представителите на атеистичния лагер. Сама по себе си тя не е учудваща, разбира се – исторически погледнато фанатичният материализъм се различава от фанатичната защита на религията предимно по значително по-големия брой на хората, принесени в негова жертва.
Изненадите в случая са две. На първо място, неподплатената с аргументи арогантност, за която говоря, идва от спорещи, които са или поне се представят за доста по-интелигентни от мнозинството от нас. И второ, срещу тяхната атеистична крайност застава не една теистична такава (все пак религията не е силна страна на българите), а умерената позиция на други умни хора с уклон към агностицизма – като мен самия.
Без да навлизам в подробности, твърденията на „невярващата” страна в спора могат да бъдат събрани в изречението „Бог няма и на сегашното си ниво науката категорично доказва това”. В последно време за по-голяма тежест към него бе добавено прословутото, но твърде невярно прозрение на биолога Ричард Докинс, че всички сме атеисти по отношение на повечето богове, в които човечеството е вярвало. „Някои от нас”, продължава той, „просто отиват още една крачка напред”.
Няма да се спирам на семантичния алогизъм, скрит в този цитат, защото, дори такъв да липсваше, това не му придава доказателствена стойност в дискусията „за” и „против” съществуването на Бог. Основната позиция (тази за науката) на – нека го кръстим – атеистичния лагер е далеч по-интересна, лишена от истинност и заслужаваща да ѝ се обърне внимание. Именно нея имам предвид, говорейки за
Арогантност
в спора. Възможно най-кратката причина за това е, че в науката категоричността по начало се избягва – както казва Стивън Хокинг, една теория се приема за достоверна, само докато някое наблюдение не се съгласува с нея. Ако разширя аргументацията си, обаче, няма как да пропусна факта, че самата наука всъщност е неутрална по въпроса за наличието на Бог (което ще рече, че нито е отричала съществуването му, нито може да го направи, оставайки вярна на метода си), а много нейни представители са дълбоко религиозни.
Обратното, естествено, също е вярно – никой не може да приложи въпросния метод и да докаже, че Господ има – така че нека не даваме излишен повод за радост на религиозните фанатици.
Невежество
от страна на атеистичния лагер е да не разбира или да отрича простата истина, спомената по-горе. Логичният резултат от него е, че за разлика от атеистите на запад (които често пъти обличат в антирелигиозна премяна агностицизма си и дълбокия си стремеж към научната истина без идеологически украса), българските им колеги в общия случай са фанатици – от този ужасен тип, роден от религията без Бог – комунизма.
Не желая да споря с такива хора. Да разговаряш аргументирано с тях е най-малкото трудно постижимо, а често пъти и невъзможно. Но за всеки, който опитва да гледа непредубедено на света, ще подскажа: след като не е по възможностите на съвременната ни наука да докаже или опровергае съществуването на Господ, единственият подход към въпроса се базира на вяра. Следователно позицията на атеизма е точно толкова незащитима, колкото тази на теизма – от една страна имаме сляпата подкрепа за идея, че Бог няма, от другата – същото, но с обратен знак.
Едничката интелигентна позиция в случая е да приемеш правото на всеки да вярва в каквото пожелае – било то и обикалящ в елиптична орбита около слънцето вълшебен чайник – стига да не се опитва да ти го натрапва. Това между другото включва твоята собствена свобода да приемеш за себе си онази вяра, която ти импонира в най-голяма степен. Без никога да забравяш, че тя е само една възможна алтернатива на истината.
Защото, ако ми позволиш да перафразирам Ричард Докинс, в крайна сметка всички ние сме вярващи. Някои просто подкрепят един Бог в повече.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
Ще започна с Дъглас Адамс и Вавилонската рибка:
„- Отказвам да приведа доказателства, че съществувам – казва бог, – защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо.
– Но – отвръща човекът – Вавилонската рибка е пълно опровержение на това, нали? Тя не може да се е развила по някаква случайност. Тя е доказателството, че ти съществуваш и следователно, според собствените ти доводи, не съществуваш. И тъй като това се опитвахме да докажем, спорът може да се счита за приключил.
– Олеле… – каза бог – не се бях сетил за това – и тозчас изчезна, отвеян от тази ефирна логика.“
Дългас Адамс успява като цяло в тези няколко реда да покаже колко е безмислен спора – в него трябват аргументи, каквито не са нужни за истинската вяра.
Убеден атеист съм, но мисля, че това повече ми вреди, отколкото помага. Също мисля, че истински вярващите хора са достойни за уважение.
Не смятам обаче, че вероучението трябва да влезе в светските училища. Приемлива по мое мнение би била дисциплина, изучаваща всички основни религии. Доколко обаче това е усвоимо от второкласници е друг въпрос.
Така или иначе вярата и респективно религията са занимания на духа – в тях не е редно да присъства принуда или оценка.
Колкото до отношението на всички, които се изказваха в този „спор“ – фанатизирани простаци има във всички лагери :).
Човекът е създаден, за да вярва. И понеже не може да живее без вяра, този духовен вакуум се запълва от други „богове“. Всъщност, думата „атеизъм“ обозначава един абсурд – защото атеистът вярва, че не вярва. Тоест и той вярва в нещо. Нещо повече – иска се повече вяра, за да поддържаш една абсолютно проваленa и недоказуема теза като атеизма, отколкото да повярваш в съществуването на добър, любящ и справедлив Творец.
В интерес на истината трябва да признаем, че в името на Бога са се вършели много престъпления. Но въпросът е дали това е дело на хора с автентична вяра (когато става въпрос за християни). Не може да отхвърляме истината само защото съществуват лоши нейни имитатори.
Все едно да си купя маратонки Адидас и ако се окаже, че са менте, да обявя цялата фирма за несъществуваща!
Съжалявам, че съм толкова директен, но с тези твърдения се показваш като абсолютен невежа.
1. //…защото атеистът вярва, че не вярва. Тоест и той вярва в нещо…//
Това е чисто и просто логически софизъм. Вярата и неверието (или липсата на вяра) не са едно и също нещо. Да бъдеш скептичен към нечие твърдение, което не е подкрепено с каквито и да било доказателства, не е проява на вяра, а чист разум/логика. Ако непознат те приближи и ти каже, че има невидим елф, стоящ на главата му, ще повярваш ли на мига? Или ще се осланяш на вярата си, че елфът не съществува? Или пък просто ще се довериш на разума и ще вземеш скептичната позиция, просто защото непознатият не е успял да представи адекватни доказателства за твърдението си?
2. //…една абсолютно проваленa и недоказуема теза като атеизма…//
Отново невежество относно терминологията. Първо, поясни какво казваш с ‘провалена’? Второ, в същността си атеизмът е отрицание на твърдение (в нашия случай: без вяра в юдео-християнския Бог), а не даване на позитивно такова. В този смисъл атеистът не е длъжен да защити това, тъй като теиста е този, който прави позитивно твърдение (Бог съществува) и тежестта на доказването е върху него. Естествено, има и атеисти, които правят твърдението: ‘ Никакви Богове не съществуват’, но изцяло техен проблем е да го докажат.
3. //…В интерес на истината трябва да признаем, че в името на Бога са се вършели много престъпления. Но въпросът е дали това е дело на хора с автентична вяра (когато става въпрос за християни). Не може да отхвърляме истината само защото съществуват лоши нейни имитатори…//
Проява на особен софизъм, наричан още straw-man fallacy в западната култура. Никой разумен атеист не би стигнал до заключението, че щом в човешката история има кръвопролития, извършени в името на който и да било бог, то тази религия не съществува.
Тъй като този коментар е в отговор на горния… едва ли авторът му ще ти отговори, все пак много време мина. Но, ако искаш да кажеш нещо за статията, заповядай! 🙂
С риск да прозвучи като заяждане, единственото нещо, с което не съм съгласен в статията, е свързано отново с термина „атеизъм“. Аз лично си го обяснявам така: както при всяка друга религия или движение, и в атеизма има екстремисти. И както навсякъде другаде, те са тези, които най-ревностно защитават идеите си и стигат до крайности. И естествено изпъкват над другите. Затова бих формулирал изказването //…Бог няма и на сегашното си ниво науката категорично доказва това…// (изразяващо мнението единствено на част от атеистите) по малко по-различен начин: Тъй като сегашното ниво на наука не може да приведе доказателства за съществуването на бог (отбелязвам, че пиша „бог“ с малка буква не от неуважение, а защото назовавам божество като цяло), то логичната позиция по подразбиране би била да отхвърлим това твърдение. Което в никакъв случай не означава, че в бъдеще такива доказателства не могат да бъдат намерени.
С изключение на това съм напълно съгласен и заставам 100% зад това //…Едничката интелигентна позиция в случая е да приемеш правото на всеки да вярва в каквото пожелае – било то и обикалящ в елиптична орбита около слънцето вълшебен чайник – стига да не се опитва да ти го натрапва. Това между другото включва твоята собствена свобода да приемеш за себе си онази вяра, която ти импонира в най-голяма степен. Без никога да забравяш, че тя е само една възможна алтернатива на истината…//. Ерата на социализма отмина и днешният човек е свободен да прави каквото иска с живота си, както и да избере в какво да вярва (или не). И ако не натрапва на другите тези убеждения, безсмислените спорове, споменати в статията ще останат ‘без почва’.
Поздрави, Цвятко.
Не виждам никакво заяждане! 🙂
Вече не помня добре какво ме беше подтикнало да напиша статията, но мисля, че и аз визирам крайния атеизъм.
🙂 Разбирам. Принципно не обичам да подхващам стари теми, но пък обичам добрите дискусии. А и честно казано последният коментар наистина ме провокира :-D.