Икономическата програма на “Нова Република”

С оглед на предстоящите избори, в E-lect имаме амбицията да споделим по няколко думи за програмите на основните политически сили, борещи се за гласа ти. Това ще стане без претенции за изчерпателност или равнопоставеност – все пак трябва да е ясно, че има реална разлика между безогледния популизъм на БСП, например, и умерено разумните идеи на една-две други партии (които макар и далеч от истинско радикално реформаторство, поне не застрашават сериозно икономиката на страната ни). „Нова Република“ е втората формация, на чиято програма ще се спрем…

… и чиито цели включват икономически растеж с между 6 и 7 процента годишно, 700 000 нови работни места в „светлата икономика“ и средна заплата от 770 евро в края на управленския мандат.

Тези амбиции бяха критикувани нашироко като нереалистично високи, но на мен ми се струват относително постижими при сериозна пропазарна реформаторска политика в комбинация с благоприятно развитие на международния пазар. (Като средната работна заплата конкретно вероятно ще стигне нива, близки до тези „обещавани“ от „Нова Република”, дори само тенденциите от последните няколко години леко да се подобрят. По данни на НСИ тя е била 962 лв. за 2016 г. в сравнение със 731 лв. през 2012, а това ще рече, че е нараснала с около 32 процента през изминалия четиригодишен период. Ако поспекулираме, че ръстът ще бъде еквивалентен в следващите 4 години, накрая им можем да се надяваме на около 1270 лв. или близо 650 евро средна заплата за страната. Дали реалният резултат ще е по-висок или по-нисък от този, разбира се, в голяма степен зависи от политическата конюнктура.)

Така че за мен важните въпроси са в правилната посока и достатъчно амбициозни ли са мерките, предвидени от „Нова Република“ за стимулиране на икономическото развитие в България.

Отговорът на първия от тях до голяма степен е положителен. Допада ми фокусът в програмата на формацията на Радан Кънев върху „свободната икономика и свободния пазар“, допълнени със „законност“ и „ясни и предвидими правила“. Оценявам и категоричното противопоставяне на увеличаването на данъчната тежест както под предлог за „данъчна хармонизация“ в рамките на ЕС, така и по всеки друг повод.

Незабавното премахване на „данък уикенд“ смятам за приятна (че и умерено популистка) идея, която обаче не е достатъчно решителна сама по себе си. Като минимум щеше да е хубаво тя да бъде придружена с премахване на „данък лихва“ по примера на „Да, България“, а в един идеален свят и със заявки за още промени – например в посока намаляване на данъка върху едноличните търговци или на осигурителната тежест.

Идеята на „Нова република“ да свали ДДС за храни, книги и лекарства на 9 процента срещна известни критики в средите на икономистите, но аз лично я приемам за много добра стъпка в правилната посока. Това намаляване няма да доведе до ново диференциране на този данък, тъй като 9-процентната ставка вече важи за сферата на туризма – то просто ще прехвърли повече стоки и услуги от 20-процентната категория в другата. В допълнение то таргетира някои от най-бедните и уязвими групи български граждани по правилния начин: като сваля разходите им, вместо да им предлага социални помощи.

Бъде ли реализирано, предложението общините да разполагат с половината от плоския данък, събиран на тяхната територия, ще е важна крачка към децентрализацията и регионалната конкуренция, от които по мое мнение имаме огромна нужда.

Изключително положителен е и стремежът за балансиране на бюджета и плавно намаляване на дълга. По подобен начин гледам и на идеята административните услуги да станат изцяло електронни, която обаче ми звучи най-вече като добро пожелание на фона на опита ни от много години насам – нейната реализация среща сериозен отпор и трудно би се случила в кратки срокове.

Не на последно място, предложението за приемане на нов и по-гъвкав Кодекс на труда ми изглежда като стъпка в правилната посока, макар и някои от специфичните промени да са най-малкото съмнителни. Заслужава адмирации острата опозиция срещу популисткия ръст на минималната работна заплата, каквато рядко се среща сред политическите сили у нас. Идеята за въвеждане на диференцирани минимални почасови доходи в различните региони на страната, макар и твърде половинчата, все пак би се отразила положително на заетостта. Специалното данъчно и осигурително облагане за малки семейни предприятия за сметка на това е крайно несправедлива цел, тъй като директно ще стимулира едни бизнеси пред други – политика, която трябва да се стремим да избягваме.

Продължавайки с предложенията на „Нова Република“, които не харесвам, няма да пропусна тези, свързани с пенсионната сфера. Именно те са най-слабата точка в програмата на формацията, тъй като вместо реформи предлагат повишената събираемост на осигурителните вноски и допълнително събрани средства от „затягане на контрола върху сивата и черната икономика“ да осигурят парите за по-високи пенсии. Дори да предположим, че тези идеи проработят в комбинация с относително мъглявите мерки за „стимулиране развитието на капиталовите пенсионни схеми“, те няма как да имат дългосрочен ефект върху една система, която в основата си ще продължи да функционира като гигантска пирамида и която се нуждае от мащабна реформа час по-скоро.

Крайно мъгляви са и идеите за „строги мерки“ срещу картелите, монополите, олигополите и всички други „форми на нарушаване на конкуренцията“. Виждал съм как работят подобни мерки до момента и съвсем не съм убеден, че недостатъчната строгост е по-голям проблем от сравнително широките правомощия на регулаторите да упражняват влияние върху неудобни бизнеси.

В заключение, при все че на програмата на „Нова република“ ѝ липсва размахът, който лично аз бих желал да видя, и въпреки присъствието на няколко много грешни идеи в нея, тя има потенциала да насочи икономическото развитие на България в по-добра от досегашната му посока и – кой знае – може би дори да доведе до растеж, близък до този, на който Радан Кънев и компания се надяват.