Айн Ранд – истина и безкомпромисност

Хората си мислят, че лъжецът печели победа над жертвата си. Аз научих, че лъжата е акт на отказване от самия себе си, защото човек се отказва от реалността в полза на този, когото лъже, превръща го в свой господар и се осъжда… да имитира онази реалност, която според възгледите на другия трябва да се имитира. И ако човек придобие непосредствената си цел с цената на лъжата – цената, която плаща, е разрушението на онова, на което тази печалба е трябвало да служи.

Ханк Риърдън, „Атлас изправи рамене”

Започвам тази статия с горния цитат, защото той най-точно обрисува идеята, стояща в основата на E-lect – да послужи на всички ни за разобличаване на лъжата и заблудата, и за разпространение на истината, било за някакъв продукт, било за кауза. Както можеш да видиш, цитатът е взет от книгата „Атлас изправи рамене” на талантливата писателка и философ Айн Ранд и тъй като това е така, ми се ще да ти разкажа повече за нея.

Но преди това две уточнения. На първо място, въпреки че уважавам госпожа Ранд и намирам много истина в думите й, аз далеч не съм съгласен с всичко, написано от нея. В този смисъл, настоящият текст не бива да се тълкува като опит за пропаганда на нейното учение – обективизма – в неговата цялост. E-lect има самочувствието да бъде медия, изградена върху принципи, сходни с тези на либертарианството, а те не са идентични с принципите, проповядвани от философската школа на Айн Ранд. На второ място, обаче, държа да бъда искрен – тази статия може и следва да се приема като пропаганда (в добрия смисъл, разбира се – наясно съм, че думата е грозна) на обективистката философия в частта й за истината, лъжата и компромиса.

Така че, ако това не ти харесва, можеш да си спестиш излишно време и да не продължаваш да четеш.

Алиса Розенбаум, както е истинското име на Айн Ранд, е родена през 1905 г. в Санкт Петербург, Русия. В тази страна тя прекарва първите 20 години от живота си, през които става свидетел на огромната социална и политическа промяна, станала известна като Октомврийска революция – която започва да ненавижда заедно с цялата идеология на болшевизма и колективизма.

На 17 януари 1926 година Ранд напуска родната си държава и се отправя към Съединените щати. След кратък престой в Чикаго отива в Холивуд с надеждата да започне кариера като сценарист (тъй като отдавна е запленена от киното). Там се омъжва (1929 г.), получава американско гражданство (1931) и постига първи успехи с перото си.

И като стана дума за успехи, макар всеки, който е чувал за Айн Ранд, първо да научава, че тя е мислител, защитаващ индивидуализма и капитализма, далеч преди това госпожа Розенбаум вече е успешен писател – автор на книгите „Ние живите” (1936 г.), „Изворът” (1943) и „Атлас изправи рамене” (1957) – нейният магнум опус, за който се твърди, че е втората най-четена книга в Съединените щати след Библията.

В тези произведения, както и в многобройни есета, събрани в няколко сборника, Ранд развива основите на обективистката теория. Последната накратко постулира, че реалността съществува независимо от съзнанието, че единствената морална цел на човешкия живот е стремежът към собственото щастие чрез преследване на своя интерес, и че само една социална система напълно отговаря на този морал – свободният капитализъм (в който държавата не се меси).

В съответствие с обективистката философия Айн Ранд развива етика, покриваща различни аспекти на човешкото поведение, на два от които ще се спра сега. Първо, Ранд е единственият ми известен мислител, който заклеймява всяка форма на лъжата на базата на рационална и последователна система от ценности, с които тя е несъвместима. При апологетите на колективисткия морал неистината, разбира се, също е осъдена на думи, но с толкова много условности и изключения, че на дела тя до голяма степен е реабилитирана. Всеки е чувал за „благородната лъжа” и почти всеки е склонен да я оправдае – нещо, което за мен по принцип е недопустимо.

(Казвам „по принцип”, защото животът наистина създава ситуации, в които лъжата се налага за защита на друга по-важна ценност. Те обаче са изключения и по никакъв начин не превръщат неистината в нещо по-малко неморално.)

Както можеш да се увериш, ако се върнеш към цитата, с който започва статията, за Ранд разграничението между благородна и неблагородна лъжа липсва. С още по-голяма увереност тя защитава тази си позиция по време на изслушване в Конгреса на САЩ във връзка с положителното представяне на образа на СССР през Втората световна война. Нейни са думите, че манипулацията „следва теорията на нацисткия елит – че избрана група от интелектуални или други лидери ще лъже хората за тяхно собствено добро. Това ние не трябва да правим в никакъв случай, нито по време на война, нито на мир“.

Лъжата – била тя активна или пасивна – отнема на рационалния човек възможността за аргументиран избор. Казвам активна или пасивна, защото няма значение дали едно правителство, институция или гражданска организация ще започне кампания, базирана на манипулация, както по мое мнение се случва с анти-ГМО активизма, или ще предпочете да я развие, скривайки жизненоважна информация с противоположен смисъл.

Между другото, не споменавам индивида в горния параграф, не защото той може да си позволи да не казва истината (тъкмо напротив), а понеже идеята на E-lect в никакъв случай не е да те учи как да живееш собствения си живот. Въпреки това за мен е абсолютен императив, че един неморален човек няма правото да съди също така неморалното си правителство и че, ако иска да стане наистина силно, гражданското общество в България – в лицето на всеки от неговите членове поотделно – е длъжно да започне с промяна в безпринципната нагласа, допускаща всякакви съюзи и средства в името на „благороден мотив“.

За Айн Ранд лъжата прекрачва границата на морала и нито една цел, с която се оправдава не може да носи горния етикет. Твърдо вярвам в тази позиция, както и в концепцията, че със злото (като с това клише обозначавам съзнателното противоречащо на индивидуалния морал поведение в най-общ смисъл) не бива да се прави компромис. Това ни води към втория важен аспект от човешката етика, обсъден от госпожа Ранд, който има отношение към настоящата статия:

Компромисът,

казва тя, представлява примиряване на конфликтни претенции чрез взаимни отстъпки при положение, че те са основателни и за двете страни и че въпросните страни предлагат една на друга някакви ценности. Не може и не бива като такъв да се представят едностранните отстъпки, при които отсъства реципрочността. Ще си позволя да продължа да цитирам Айн Ранд, която дава следния пример: Не е компромис на предложиш на взломаджия, дошъл да те обере, сребърната си посуда. Това е „пълно предателство – признаване на неговото право върху чужда собственост“.

Сигурно ще ти се стори, че примерът е краен и ще се окажеш прав. В живота обаче често изпадаме в ситуации, които с известен размисъл могат да се сведат до него. Капитулация, а не компромис е, например, случилото се със Закона за електронните съобщения. В по-личен план за никакъв компромис не може да става дума, когато приемаш работа, която противоречи на твоя фундаментална представа за света (което не значи, че не трябва да го правиш, ако си оставен без избор, но означава, че не трябва да криеш истината от себе си) или когато жертваш нещо за човек, който по никакъв начин не ти е близък, само защото обществото го очаква от теб.

В този смисъл в E-lect няма да откриеш онази „умереност на всяка цена“, която е много важна за голяма част от хората в наши дни. Самата философия на сайта изключва всеки компромис с лъжата и придържане към истината, дори когато тя е неудобна. Именно за нея искам да благодаря на Айн Ранд, чиято представа за света продължава да живее вече близо три десетилетия след смъртта на създателката си (която умира през 1982 г.).

Впрочем тази статия няма да остане единствената, посветена на творчеството и възгледите на госпожа Розенбаум. Ако обаче случайно си нетърпелив да прочетеш повече за тях още сега, ти препоръчвам хубавия материал: „Айн Ранд – „Изворът“ или защо дишаме“, който можеш да намериш на страниците на E-comedia.