Българинът и чистотата
Длъжен съм да започна с този призив към всеки, чийто национализъм изключва дори възможността за критика към България: Ма-хай се! Тук „оплюването” на българското и родното ще вземе застрашителен размер, който – сигурен съм – по никакъв начин няма да ти хареса.
Повод да се замисля за отношението на средностатистическия ни сънародник към чистотата беше организираното от WWF почистване на природните паркове в страната, което се проведе през изминалата събота. Аз, разбира се, нямам преки наблюдения върху състоянието на всички тях, а единствените ми пресни впечатления са от Витоша, където дадох своя съвсем скромен принос към инициативата. Въпреки това вярвам в следващото изречение с убедеността на брадат саудитец с калашник и блеснал поглед.
А то е: Българинът е мърляч. Той е такъв по улиците на големия град (и това е толкова очевидно, че никой досега не си е губил времето да го оспорва), по междуградските магистрали (доколкото ги има, де), у дома си на село, сред природата и – ако мога да вярвам на собствените си наблюдения – в дори още по-голяма степен в чужбина.
Противно на разпространената заблуда, обвиняваща за всичко ерата на комунизма, това, за съжаление, е историческото наследство за една нация, която (пропусни текста нататък, Волене) е била научена да се къпе от уважаващия значително повече хигиената османски поробител.
Осъзнавам колко е трудно да се бориш с родовата си памет, но не мога да спра да се учудвам, когато видя десетките найлонови торбички, счупени бирени бутилки, здрави шишета от безалкохолни и сокове (!?), кутии от Макдоналдс, презервативи, брошури и знам-ли-и-аз-още-какво на площ от 10 квадратни метра в средата на планината.
(Още по-затрудняващ възприятията ми е фактът, че всички тези боклуци датират от всевъзможни периоди – отпреди 10-15 години до буквално вчера. В смисъл, що за хора биха се хранили, пили и правили секс на бунище?)
И си припомням, че по време на едно почистване в Студентски град преди няколко години бяхме изнамерили десетки полузаровени торби с отпадъци до някакво дърво, досами входа на 50-и блок. Или как пътувам във влак и човекът до мен изхвърля бутилката си през прозореца, точно докато се възмущава на липсата на хигиенни навици у „циганите”. Как попадам в компанията на някой, който може да си позволи да остави мръсните си чинии в мивката в продължение на повече от месец. Как…
Всъщност сигурен съм, че както аз мога да продължа до безкрай, така и ти ще се сетиш за множество подобни примери от своето обкръжение. Изходът? (Да, мога да опитам да съм конструктивен.) Да бъдеш нетърпим към мърлячеството – в себе си, защото никой не е безгрешен, но също и в обществото. Да подкрепяш инициативи като тази на WWF и да настояваш те да бъдат повече, тъй като ефектът от едно почистване в годината честно казано дори не е символичен. Да настояваш като данъкоплатец общините да извършват техния дял от сделката и да осигуряват качествена услуга по почистване. Да пишеш по темата, ако имаш медия, и да поощряваш читателите си да бъдат по-отговорни към чистотата.
Мърлячеството е измежду изконните български традиции. Както се казваше в една популярна реклама от близкото минало, обаче, традициите не са това, което бяха.
П.С. Снимката е на Петя Пишмишева (благодаря, Петя). Хората, запечатани на нея, са измежду малцината луди, които не само не цапат, ами си губят свободното време да събират отпадъците на другите.
Само една корекция искам да изкоригирам.
Българите – това сме… Този неидентифициран неутрален герой „Той, българинът“ не съществува. Българите СМЕ мърлячи, българите обичаме чалга, далавера и простотия. Аз, ти, ние, не той.
Общо-взето е така! 🙂
За къпането – през Средновековието някои народи, които се стремим да доостигнем, са се къпали и по-малко. Иначе Плиска е построена с водопровод и канал – нещо, което Кралят Слънце е нямал.
А като по-възрастен познавам/ах много хора, живяли преди 9.9.’44-а, и те други неща разправят за хигиената. Всъщност и аз мога да направя съпоставка с хигиената през ’60-те, ’70-те години, как се променяше към по-лошо и в по-ново време.
Така че да не търсим народо-психологически, генетични и други причини. Както са казали хората – всеки рита според тоягата. Лошото е, че в наше време тоягата я няма.
Е, аз не правя сравнителен анализ, така че за целите на този текст няма никакво значение откъде са тръгнали други народи през Средновековието. От друга страна, ако е вярно, че ние сме били по-големи чистници от тях тогава, толкова по-зле за нас.
И, разбира се, никога не бих обвинил генетиката за каквото и да било. Но народопсихологията, по моему, я има. Впрочем аз съвсем нормално няма как да съдя от собствен опит за отношението ни към чистотата отпреди 50-60 години. Позовавам се на това, което се преподава в университета и имам основания да смятам, че то е близо до истината. Но темата винаги е отворена за дебат – нямам нищо против някой да ме убеди в противното (при все че ако отново се върна към целите на текста причинно-следствеността не от изключителна важност за аргументацията му :)).