Конспиративно
Да вярва е естественото състояние [на човека, бел. моя]. Това е опцията по подразбиране. Ние просто вярваме. Вярваме в какво ли не. Вярата е естествена, съмнението, скептицизмът, науката не са.
Майкъл Шърмър
Вече много пъти сме говорили за различните теории на конспирацията, в които вярват не само глупавите и необразованите, а често и високо интелигентни, рационални хора (в частност, когато става дума за области извън непосредствената им компетентност). В последните няколко години, животът ни поднесе не един пример за подобни теории – като се започне от скритата заплаха от генномодифицираните домати човекоядци, премине се през още по-зловещата ядрена енергетика, която несъмнено ще затрие живота на Земята, през шистовия газ, който е опасен в частност за България, пчелите, за чието унищожение със сигурност са виновни мобилните телефони, нападението над кулите-близнаци, което съвсем определено е организирано от американската администрация, и се стигне до очаквания в края на тази година край на света и, разбира се, до ACTA (която, можем да предположим, ще изиграе важна роля за този край).
Днешният материал по изключение няма да се опитва да оборва каквото и да е, а вместо това ще предложи – относително – стройно обяснение на психологическата нагласа, която кулминира в конспиративни теории, както и интелектуален подход за справяне с част от илюзиите в този див, див свят. Идеята и за двете дължа на една лекция на редактора на Skeptic Magazine Майкъл Шърмър, която, обаче, интерпретирам толкова свободно, че като дойде времето да ни изправят пред стената за нарушаване на авторското право, аз не само ще получа възможност за последна цигара, но и ще мога да я изпуша на безопасно разстояние от хората с пушките.
И така, в лекцията си Майкъл Шърмър се обръща към двата типа възможни грешки, които правим в процеса на асоциативното мислене: тип I (т.нар. false positive) е да смяташ, че определена серия от асоциации е реална, когато в действителност това не е така, а тип II (или false negative) – да не разпознаваш такава серия, когато я видиш. Проблемът с хората е, че еволюцията ни е научила, че грешки от типа false positive се отплащат по-строго от тези, които принадлежат към втория тип.
От само себе си е ясно, че, ако микробиолозите лъжат за безопасността на ГМ продуктите, цената, която ще заплатим като общество, ще е огромна. Напротив, ако еколозите са в грешка, последиците са предимно от вида „пропуснати ползи”, така че е много по-трудно да ги забележим. В случай че ядрените физици подценят потенциалната заплаха от аварии в АЕЦ, непосредствените щети се измерват в милиарди долари и много изгубени човешки животи. Ако опонентите им нещо са се объркали, закриването на всички АЕЦ пак ще донесе до милиарди долари разходи и ще стимулира нарастване на жертвите от други индустрии, но всички негативи биха били дотолкова разпръснати във времето, че да не предизвикат общественото внимание.
Да погледнем ACTA. Ако защитниците ѝ и юристите грешат в преценките си, и тя бъде приета, негативните последици ще са незабавни и видими. В противен случай… е, дори няма да разберем.
От казаното по-горе можеш да останеш с извода, че във всички случаи е по-безопасно да правим грешки тип I (просто за всеки случай). Това е така, стига да не забравяме, че става дума именно за грешки. Кой е по-вероятно да се обърка, когато темата ни е биологическа – микробиолозите или еко активистите, които не са в състояние да направят разлика между цисгенни и трансгенни организми? Кой греши за безопасността на ядрената енергетика – физиците или техните забавни противници? Важно е да се уточни, че специалистите в дадена област често пъти изглеждат на неспециалистите смели до безразсъдност, докато истината е, че те просто знаят повече.
Именно да познаваш една сфера наистина добре е най-добрият начин за избягване на повечето от грешките на асоциативното мислене. Естествено, гаранции, че никога няма да сбъркаш, няма и, естествено, колкото повече познания имаш, толкова по-вероятно е да правиш грешки от втория тип (които са и грешки на прекомерния скептицизъм), отколкото такива от първия (пораждащи се при прекомерна вяра).
И не на последно място не всеки може да бъде специалист по всичко. За да избегнеш затъването в блатото на конспиративните теории, умните хора препоръчват да прибягваш до употребата на здравия разум – принцип, който в науката е кръстен
Бръсначът на Окам
Вкратце той гласи, че от множество теории, обясняващи един и същи проблем, е най-добре на първо време да се изследва най-простата (като най-проста в случая означава онази, която използва най-малко предположения). Едва, когато тя бъде опровергана, идва времето да се поинтересуваш от следващата, после от тази след нея и така нататък.
За любителите на примери, ето няколко. Кое е по-просто: твърдението, че всички учени в определена област са членове на тайно общество, обединено в желанието си да скрие истинската заплаха от тяхната технология за човечеството и напълно пренебрегващо всеки принцип за самосъхранение или това, че те са хора, които си разбират от работата, и като такива, няма как да подкрепят теориите на невежите?
Кое е по-просто: твърдението, че някаква злокобна кабала, обединяваща неодушевените корпорации (сякаш зад тях не стоят хора като теб и мен), крои планове и харчи милиарди долари, за да пороби и последния от нас или това, че бизнесът си е бизнес – той винаги се стреми да максимизира печалбите като се подчинява на вкусовете на потребителя, наясно е, че по-добре сам да си изкопае гроба, преди да опита да налага тия вкусове със сила, а нашият страх от него е естествена последица от десетилетията на пропаганда и промиване на мозъци в (пост-) социалистическа България?
За финал трябва да кажа, че – разбира се – не всяка конспиративна теория е измислица. Да вземем за пример 11 септември 2001 г. Имало ли е конспирация за разрушаването на кулите близнаци? Много ясно. Но ето как продължава този отговор: когато голяма група ислямски терористи планират, подготвят и финансират подобен акт, това вече е конспирация. Всички останали обяснения най-вероятно просто са неверни.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.