ГМ лицемерие
След като вчерашната ми статия предизвика справедливия гняв на де що я прочетоха националисти, теоретици на конспирацията или обикновени ксенофоби (почти никой от които, обаче, не успя да върже и две поредни думи, без поредица от правописни и пунктуационни грешки), днес ще обърна внимание на друга група любими ми хора – еко активистите. Пиша този материал с плахата надежда, че с тях има шанс да се проведе нормален диалог – да, безспорно малък, но все пак наличен.
Непосредствена причина да се върна към екологията е появилата се в сайта на Дневник информация (позоваваща се на вчерашна статия в Euractiv.com), че Европейската комисия ще предложи промяна в политиката на ЕС по отношение на генномодифицираните организми (ГМО), и коментарите към нея – както от страна на различни неправителствени организации и зелени депутати в Европейския парламент, така и тези на средностатистическия роден интернет фен. На самата новина няма да се спирам подробно – вкратце тя ни съобщава, че новата политика на съюза ще позволи на отделните държави-членки да решават самостоятелно дали да разрешат или забранят отглеждането на генномодифицирани култури.
В допълнение ЕК смята да даде възможност (с предложения нов чл. 26b към Директива 2001/18/ЕО) на страните, които искат да забранят ГМО, да го направят, без да се позовават на сериозна заплаха за човешкото здраве, околната среда и икономиката (по силата на сега действащата предпазна клауза), с което да се прекрати използването на чл. 23 от същия документ по повод и без повод.
На мен обаче ми е по-интересна моменталната реакция на споменатото по-горе еко движение, ведно с тази на също посочения българския разбиращ от всичко форумен коментатор. И по-конкретно един нейн аспект: винаги да се приема за истина онова мнение – било то абсолютно неиздържано – което съвпада със страховете ти и да се отхвърля като поръчкова разумната обосновка даже на най-големите експерти в дадена област (като тонове аргументи биват пренебрегвани с изказвания в епиграмен стил от типа на – цитирам по Дневник – “От сляпата вяра в религията по-лоша е само сляпата вяра в науката” и “Природата на планетата не е като компютъра, с който си играеш”). Въпросният подход към науката, впрочем, произхожда от онази печално известна партия, с която зеленото движение с все по-големи основания бива отъждествявано – болшевишката.
Какво конкретно имам предвид? В статията в Euractiv.com например, изброяването на възраженията срещу новата политика се връща към по-ранни възражения срешу метологията, по която EFSA (Европейският орган за безопасност на храните, ако не знаеш) оценява генномодифицираните растения. С тях европейските зелени, които по всичко личи са пропуснали дори биологията за 8-ми клас, намират “принципна грешка” в научната истина, че ГМО са подобни на организмите, създадени чрез конвенционална (сиреч съществуваща по-отдавна) селекция и за пореден път изразяват популярното мнение, което нито един сериозен учен не би подкрепил, че те са фундаментално различни. Оттук става ясно, че явно за еко-активистите науката няма стойност.
Но тя има такава за американските агенти в Брюксел, които никога не спят, научаваме от неуморен коментатор в Дневник. След това се убеждаваме, че ЕС е създаден от “хазарите – уж евреи”, които искат всички бързо да ни уморят. А принципният грях на компаниите, произвеждащи ГМ храни, е, че го правят за пари (цитат: “парите са нова форма на робство”). За разлика, естествено, от компаниите – производителки на органични храни, които го правят за… пари.
А сега, следвайки сляпата непринуденост на изказа ми, както казваше някой, ще бъдеш изправен пред
Контрапункт
Проблемът ми с целия този еко-бълвоч и поредната сложна теория на конспирацията не се състои толкова в неговото малоумие – в крайна сметка всеки има правото да бъде глупав, колкото си иска – колкото в пълната липса на последователност на хората, които го изповядват. Сигурно ще се запиташ какво имам предвид, така че, без да губя повече време ще ти посоча един друг популярен митологичен проблем – Глобалното затопляне. Сега внимавай! Когато стане дума за него същите зелени депутати, които споменах по-горе изведнъж се превръщат в защитници на учените (или поне на онези от тях, които подкрепят тезата, че човекът е единственият виновник за прецакването на климата – другите са платени агенти на петролните компании). В това време точно онези интернет словоблудци, които допреди малко обвиняваха ръководителите на ЕС, че са “евреи” (подход към света, който сам по себе си е достоен за лекарско внимание, но това е отделна тема), изведнъж се превръщат в най-големите им поддръжници и се надпреварват да прославят екологичната им политика.
С други думи
за екоактивистите едни и същи типове професионалисти и дори едни и същи личности са ту корумпирани лъжци, ту абсолютни светци, в зависимост от каквото им изнася на момента. Проблемът, когато говорим за научната истина обаче, е, че тя никак не се старае да се съобразява с желанията на хората.
Затова ми се иска да отправя едно предложение към моите приятели еколози: Ако щом опре до промяната в климата с удоволствие сте готови да цитирате научни авторитети и да говорите за съществуващия сред тях консенсус (какъвто – както всеки запознат с темата знае – няма), то когато стане дума за ГМО се примирете с този път съвсем истинския научен консенсус, който ги определя за безвредни. Ако пък продължите да си играете на неолудити в аргументацията си срещу генномодифицираните организми, престанете да се позовавате на научния авторитет стане ли дума за Глобалното затопляне. Сегашното ви поведение е тъжно и за нещастие шизофренично.
П.С: Накрая дължа обяснение на всички редовни читатели на E-lect (и четиримата). Наистина, когато се занимавах с ГМО преди няколко месеца, бях предвидил да напиша три статии по темата. От тях бял свят видяха две. Третата – под работното заглавие “Манипулацията ГМО III: Законът и ние” – съществува само във формата на (далеч) незавършена чернова. За съжаление, когато най-накрая се наканих да я допиша, въпросът отдавна беше слязъл от обществения дневен ред. По тази причина тя няма да се появи. Извинявам се на всеки, който може да се е почувствал измамен.
Така де, не беше нарочно.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
Много добра статия!
Дали ще накара обаче някого да помисли – не съм оптимист, ама човек винаги се надява.
ПП
Кои са другите трима :)?
Абе, знам ли? Писах ги четирима, за да не ги направя 5 и да помислят хората, че се фукам :).
Сериозно, радвам се, че един от големите блогъри се смята за мой „редовен“ читател.
Ехе…
Не знаех, че съм от „големите блогъри“ :).
За мене „големи“ са трима-четирима и аз не съм от тях, ама няма да ги казвам кои са, че да не се запрепъват да обясняват, че „не са такива“ :D.
Темата за „глобалното затопляне“, която напоследък лееекичко се трансформира в тема за „глобалните климатични промерни“ наистина заслужава особено внимание. И аз все се каня да пиша за това, ама а да видя ще намеря ли най-сетне време някой ден. За разлика от ГМО-то, тук нещата наистина могат да накарат човек да търси конспиративни теории, още повече, че те се случват на много високо ниво. Търговия с въглеродни емисии (що за глупост, Боже мой?! Как в реалния свят някой би могъл да търгува такива?!), финансиране на алтернативни енергийни проекти (иначе казано абсолютно неефективни вятърни мелници, набучени в нашия случай насред плодородни поля, съчетани с декари и декари рапица (често пъти и ГМО), предвидена за добив на био-дизел и какви ли не още простотии от тоя род), но нито дума, ама наистина нито дума за примерно възстановяване на унищожени горски масиви или спирането на унищожаването на такива, например в Бразилия. А ако случайно пък има дума, макар и тиха, по тоя въпрос, то тя наистина бива удавена в повсеместния шум предизвикан от пърдящите крави, биодизела и вятърните мелници.
Та мисълта ми е, че този въпрос наистина заслужава обстойно изследване.
Така си е!
Впрочем аз някъде някога четох, че в Бразилия върви процес на рефорестация в последните години, но да не говоря на изуст…
Амин, дай Боже да върви. Само че колко по-хубаво било да има международни изисквания, в нашия случай изисквания на ЕС, които да задължават страните да поддържат определен процент горски масиви (не говоря за Натура, имам предвид задължително изискване за залесяване на обезлесени по определени причини терени), вместо да ги карат задължително да участват в енергийни проекти със съмнителна ефективност, изразяващи се в грозните вятърни мелници, които са завзели цялото налично пространство от Каварна до румънската граница.
Да не говорим, че и „екологичността“ на въпросните неща е меко казано съмнителна. Имат смисъл в някакви такива непристъпни селца, от локално значение са, така да се каже, но инак в национален мащаб не вършат точно никаква работа, освен дето попълват квоти. Бе простотия си е, дума да няма.