Възгледите на един либертарианец за (на)родната политика
Името на Стоян Панчев навярно е познато на редовните читатели на E-lect покрай текстовете, посветени на конференциите на European Students for Liberty (ESFL) у нас, където той неизменно е сред най-дейните организатори, а също и покрай Черната книга на правителственото разхищение в България, където имах удоволствието да участвам със скромен материал благодарение на него.
Стоян по всяка вероятност е и най-популярният сред младите либертарианци в страната, и като такъв напоследък се превърна в обект на всевъзможни небивалици, идващи от хора, които никак не харесват разрастването на либертарианското движение. Ако не друго, те поне знаят по кого да удрят – за мен почти няма съмнение, че без него и основаването на Българското либертарианско общество, и самоосъзнаването на мнозина като последователи на тази философия щяха сериозно да се забавят.
Със Стоян сме имали както своите разногласия, така и своите съвместни инициативи, обаче аз от доста отдавна все не намирах време да го поканя да представи позициите си на този сайт. Повод най-сетне да го направя ми даде комбинацията от предстоящи събития: президентски избори и четвърта поред конференция на ESFL, които са чудесна основа за един откровен разговор на теми като политика, активизъм и не на последно място къде си харчим ние в либертарианското движение милионите, с които ни заливат братя Коч и други плашила за модерните леви.
Надявам се не съвсем краткият ни разговор да ти е интересен.
Здрасти. Представи се на нашите читатели. Кой е Стоян Панчев и с какво се занимава в професионалния си живот?
Здрасти. Името ми вече го спомена, председател съм на Българското либертарианско общество, асистент във Философски факултет на Софийски университет и надявам се приличен икономист. Като цяло човек прекалил с вече бившето си хоби (разпространяването на либертарианските идеи). Още се чудя какво щеше да стане, ако се бях засилил по същия начин в посока Dungeons & Dragons, което ми е другото голямо увлечение.
Напоследък на няколко пъти срещам името ти в конспиративни материали, посветени на предполагаемото „влияние“ на чужди НПО-та у нас. Кога стана толкова страшен и за кого? Плащат ли ти зли американски милиардери, за да подкопаваш суверенитета на България и да водиш младежта по зловещия път на „неолиберализма“?
Надявам се ефективността на това, което аз и колегите от БЛО правим, да е предизвикала интереса и хейта на крайно-левите. Ние на практика започнахме от абсолютно нищо през 2012 г. и сега успяваме да пробием в общественото пространство с тези, с които допреди 3-4 години беше абсурд да се асоциираш – популяризирахме и думата „либертарианец“, макар че отдавна има страхотни хора, които се борят за същите идеи у нас. Разбрах, че сме големи дразнители, след като се включихме във фестивала Беглика през 2015 г. и започнаха да пишат статии, да правят фейк страници и т.н. Либертарианците напоследък са плашило за червени, протестъри та дори и „либерали“.
Що се отнася до финансите, малко повече от половината бюджет на организацията, за която работя, се формира от проекти, които се финансират чрез американси либертариански фондове. Те от своя страна имат хиляди дарители, повечето от които са доста далеч от милиардери – за съжаление страшните братя Коч нямат интерес към подпомагането на международни инициативи, но много бих се радвал, ако ни обърнат внимание. За мен те са впечатляващи предприемачи, наистина мислещи за наследството си.
В същото време, много ме радва, че БЛО има и прекрасна група от над 200 български членове и дарители, които всъщност ни правят една от малкото наистина grassroots идейни организации в страната.
Разкажи ни повече за БЛО. Какви са основните му инициативи в момента? А какви цели си поставят неговите членове за бъдещето?
Както споменах, виждам БЛО като истинско grassroots движение – самоорганизирано, стъпило на труда и ищаха на много хора, без зависимости, представящо класическия либерализъм или либертарианството в България.
На този етап инициативите ни са разделени в две общи категории – образователни и активистки. От една страна пишем статии и книжки (например в сайта ЕКИП), превеждаме, организираме семинари и лекции, говорим, пропагандираме ако щеш, от друга се борим за конкретни законови промени, които да ни дадат повече свобода. Помниш декември 2014 г., когато правителството реши отмах да национализира частните пенсии на работещите и заедно с теб и още няколко души се напънахме да организираме протест пред МС. Дойдоха близо 1000 души и медии, а на следващия ден от кабинета дадоха (поне временно) назад по темата. От тогава насочихме ресурс в посока policy активизъм – имаме много успешна кампания за легализация на конопа наречена Liberty420, работим в сферата на споделената икономика (имаше два протеста против забраната на UBER и освен това следим изкъсо в комисия последния закон за споделеното пътуване), водихме кампанията #ВотБезХомот против задължителното гласуване, напоследък се съсредоточаваме върху фискалната отговорност с Черната книга на правителственото разхищение (където също има участие на E-lect), а имаме и нещо ново, което готвим за близките месеци.
Между всичко това се опитваме да развиваме и либертарианската общност. Да привличаме нови хора, които имат интерес към нея, да създаваме среда, където всички можем да си говорим, да общуваме, да се караме, ако щеш. Това може да е във вече ноторната Facebook дискусионна група, или на бирите, барбекютата и партитата, които правим за членове на БЛО и приятели.
Предстоят ни президентски избори. Ще гласуваш ли? Има ли кандидат, на който да симпатизираш, ако не е тайна? Кой смяташ, че ще спечели?
По принцип не гласувам на избори, макар че в последно време си мисля, че бих го правил стратегически или ако видя, че има наистина солиден про-пазарен кандидат/партия. Иначе не харесвам нито един от кандидатите особено, но още по-силно не харесвам партиите, които ги издигат.
Има ли според теб политически играчи у нас, с които БЛО би могло да работи по своите каузи? Има ли почва за появата на силна либерална партия?
Има и се надявам да можем да намерим повече – работили сме относително добре със Зелените, ДЕОС и Глас Народен по каузата за конопа. Дори с ръка на сърцето мога да заявя, че първите бяха наистина много сериозни в подкрепата си например за Марша „Свобода за конопа“, който се случи през април.
Като икономист силно ме притеснява фактът че е трудно по теми свързани със свободен пазар, регулации и фискална отговорност да намерим добра комуникация с партии и политици. Останал съм с впечатление, че сред активните членове (а не толкова ръководствата) на партиите от РБ и най-вече сред младите има сериозно припокриване между тяхното и моето мислене. Забелязвам от скоро и нещо такова сред младежите на ДПС.
Като цяло харесвам подхода на Рон Пол, който винаги е опитвал да търси тематични съюзи по различни теми с различни свои колеги в американския конгрес. Нещо подобно се случи и при нас, когато работихме със страхотните колеги по темата за конопа, не само политическите партии, но и организации като Промена и пациентските групи.
Има почва за появяването на малка, но присъстваща в политически живот (дясно) либерална партия. За съжаление това е много трудно начинание, в целия да кажем не-ДС-консултиран сектор от политическия живот цари липса на професионализъм и разбиране на технологиите, които правят партия/движение силни. Малкото активни с поглед или желание да се учат са удавени в дрязги, емоции и големи егота. Липсва поставяне на цели, поемане на отговорност, срокове, пада се при първото активно мероприятие – като цяло аматьорска история. Мога да дам много примери.
Бъдещето на България в или извън ЕС е според теб? Имаш ли оптимистична прогноза за развитието на ЕС? А песимистична такава?
Не би трябвало да е извън ЕС при сегашната геополитическа обстановка, защото излизането немедлено ще ни превърне в цел номер едно за нова руска губерния. Не вярвам, че някой в България ще може да договори свободно движение на хора, стоки и капитали, ако напуснем… да не говорим дали някой ще иска да го договаря.
Но не съм и оптимист за Съюза, виждам го затлачен от бюрокрация и следващ опасни краткосрочни интереси на някои от своите членове. Виждам Брюксел и брюкселофили, които вместо да си вземат поуки от Брекзит се мятат на амбразурата, за да обясняват колко наред е всичко и как трябва още централизация на власт. За съжаление там, където най-много имаме нужда от помощ, ЕС не помага – а именно в изчистването на съдебния произвол. Да не говорим за влизането ни в дългова спирала, което се случва чрез евро фондовете, по начин, подобен на Гърция след средата на 80-те.
Как виждаш бъдещето на либертарианското движение?
Много сложен въпрос, на който нямам добър отговор. Със сигурност виждам по-силно навлизане в мейнстрийма, което е естественото място на класическия либерализъм, който допреди Първата световна война е бил неизменна част от идейния пейзаж.
Иска ми се на световно ниво да се ориентираме повече към работа с хора, към популяризиране на идеите по достъпен начин, към повече изкуство и лайфстайл, отколкото да седим на старата система само с дебели книги и тинк танкове. Добър пример са бразилските либертарианци, които буквално направиха революция в страната си и бяха основен фактор за свалянето на корумпирания режим на Дилма Русеф.
Като цяло предстоят много интересни пре-конфигурации на лявото/дясното, либералното/консервативното и още много равнини и сечения. Те вече се случват в западните демокрации, но предстоят и у нас, и ще е важно либертарианците да намерят едно по-добро място за себе си при това разместване.
След около месец в София ще се проведе четвъртата поред регионална конференция на ESFL у нас. Разкажи ни повече за нея. Какво можем да очакваме от лекторите този път?
С голямо удоволствие сме домакини на тазгодишната European Students For Liberty конференция в София. На практика, става дума за най-голямото pro-liberty събитие за годината – на миналото издание имахме повече от 300 гости. За един ден събираме възможно най-много интересуващи се от икономика, философия, политика и свобода, имаме изложение, лекции (които текат на английски и български), гости от чужбина и разбира се малко разтуха след официалната част от събитието с по чаша бира.
Все още не сме обявили всички гости, но можете да очаквате Ед Стрингам, британски професор, пишещ за Wall Street Journal с лекция за частните институции, които могат да заместят държавните такива. Ще видите Джеймс Ларк, бивш председател на Либертарианската партия в САЩ, който ще отговори на по-горния ти въпрос за бъдещето на движението и ще ни разкаже за президентската битка Тръмп-Хилъри-Джонсън, която се случва зад океана. Ще ни гостува и Андрю Бърнстийн за феновете на Айн Ранд, както и Мат Уорнър с интересни съвети за развитие в кариерата и създаване на собствена мрежа (чрез либертариански принципи).
В българската част вече сме обявили Боян Рашев, който ще говори за това как да намалим замърсяването (в София например), и д-р Юлиан Караджов с разказ за това, откъде идва забраната на канабиса. Като скоро ще има и още…
Датата на събитието е 22.10, събота, започваме от сутринта, в хотел Рамада (бившия Принцес) до Лъвов мост. Ще се радвам да видя теб и читателите на E-lect там!
Facebook събитието можеш да видиш тук.
А формата за регистрация е тук.
Благодаря!
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да му станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.