Просто Спас
Трябва да призная, че Просто Спас не само е единственият български комикс онлайн, който следя с огромно удоволствие, но и един от малкото представители на това изкуство, които чета и до днес. Почитател съм на киселия заек още от появата му преди около три години – ако си спомням правилно, по него ме запали ето този панел, посветен на „любим“ политически персонаж. И макар не винаги да съм съгласен с позицията на автора му, намирам некоректния му хумор за доста добър и все по-необходим във време, в което не можеш да кажеш „добър ден“, без да обидиш „защитниците“ на поне три измислени групи от жертви.
Поради тази причина, новината, че приключенията на Спас ще бъдат претворени на хартия, ме зарадва изключително много. Финалният продукт от своя страна ме остави със смесени чувства (но не чак толкова смесени, че да съжалявам, че си го купих).
От една страна историята е добре композирана, а по-сериозният ѝ тон лично за мен е голям плюс. Няма да издам огромна тайна, ако кажа, че основната тема е сляпата вяра в някаква мистична сила извън самите нас, която лесно може да се превърне в патология – проблем, на който в E-lect са посветени двуцифрен брой статии. Илюстрациите са на ниво. Хуморът нито за момент не ми се стори прекален или неуместен, дори на фона на иначе трагичната поредица от събития, в които са въвлечени героите.
(Два особено любими момента включват няколкото панела, посветени на SJW движението, и изборът на каскадьор за Бори.)
Това, което никак не ми хареса, е оформлението. В най-лошите традиции на книгоиздаването у нас полетата отляво и отдясно на панелите почти ги няма. Това прави разглеждане на онези панели, които опират в сгъвката между две страници, изнервящо преживяване. По начало не си купувам комикси и не знам дали стандартната практика днес е такава, но хвърлих поглед на няколко издания, които са лесно достъпни в библиотеката ми – всички от 90-те години – и при тях този проблем като цяло отсъства. Така че явно разполагаме с дълбоко скритото познание, че малко по-широките полета правят четенето – особено на комикси – по-приятно преживяване, а и не е за хвалене, че преди 25 години са се справяли с оформлението по-добре от днес.
Още един повод за заяждане ми дава анонса на задната корица, където изречението „…. но съвсем скоро тези причини ще се увеличат с една мечка повече“ е класически пример за литературните висоти, които се постигат, когато редакторът ти пие на работа. (Впрочем, този е най-сериозният редакторски пропуск, който аз забелязах, така че веднага ще призная, че е чисто и просто cherry-picking.)
В крайна сметка, бих препоръчал Просто Спас на всички фенове на заека, на първо място понеже творците, които през по-голямата част от времето ни радват с безплатно съдържание, трябва да се подкрепят, но също и защото комиксът хвърля нов, различен и интригуващ поглед към вселената, която изгражда авторът Стен Дамянов. Надявам се в бъдеще да видим още подобни издания, които да израснат и в техническо отношение.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.