Либертарианството – част I
След като този текст, появил се в Bloomberg преди около седмица и радващ се на широка гласност оттогава насетне, бе преведен на български и публикуван в няколко родни медии под заглавието „Либертарианците са новите комунисти“, най-накрая се замислих за това колко популярна е станала философската система, която споделям. Само допреди четири-пет години либертарианците у нас се брояха на пръстите на двете ръце, а възгледите им за света бяха точно толкова познати на възпитаните в социалистически консерватизъм български граждани, колкото и политически проблеми на Конго. Докато тогава никой не беше чувал за нас, а самата дума „либертарианец“ звучеше напълно чуждо на 99.9 процента от хората, днес вече сме чудовището, на което левите „интелектуалци“ все по-често са склонни да приписват всички трагедии, причинени от собствения им философски провал.
За възхода на вярата в свободата са виновни както обективни фактори като все по-голямото количество достъпна информация (позволяваща ни да сравняваме възприетите догми с други и доскоро неизвестни ни гледни точки), така и усилията на много хора, като моите приятели от ЕКИП, но тази статия е на друга тема. В нея – за огромно неудоволствие на част от почитателите на E-lect, които все се радват на непремерения сарказъм и агресивния език на автора – даже няма да се спирам на жалките опит на Петър Волгин да критикува либертарианството. Волгин от моя гледна точка е идиот от най-тежкия тип – такъв, който дори не желае да си направи труда да се запознае с възгледите, по които плюе, и затова ги изкривява до неузнаваемост, така че не заслужава повече внимание (о, я виж – кратък пример за зле прикрита агресия!).
Статията ми е посветена на онези критики на либертарианската философия, които, според мен, заслужават да им се отговори. Преди да се захвана с тях обаче, ще започна с един съвсем кратък и – о, ужас! – напълно безплатен урок за нашите леви опоненти. Изчистено до своето основно положение либертарианството, уважаеми критици, може да се опише точно с пет думи: „философия на неинициирането на насилие“. Всичко останало в него е следствие от този базов възглед, който още по-опростено твърди, че да прибегнеш пръв до насилие е абсолютно недопустимо. Пиша това, понеже се начетох на глупости за злокобните либертарианци, които подкрепяли войната, налагали позициите си с полицейски прийоми, и били защитници, както на олигарсите и монополите, така и на някакво измислено право хората да си правят каквото си искат, без да се съобразяват с другите.
Почтеният наблюдател, надявам се, веднага ще се досети, че обвиненията, цитирани в горното изречение, са следствие или на незнание, или на умишлено изкривяване на истината. Но не те ни интересуват, а няколко по-сериозни критики, първата от които е, че
Либертарианците пет пари не дават за солидарността и сътрудничеството между хората
Аз съм либертарианец, но, както читателите на E-lect добре знаят, това съвсем не означава, че не ми пука за другите – тук на няколко пъти сме се включвали в кампании в помощ на болни хора, говорили сме за важността на подкрепата за различни малцинствени групи и сме писали за хората с увреждания, с чиито проблеми преди време се занимавах (което пък ми позволява да наричам приятели някои от служителите в няколко важни фондации, извършващи голяма част от смислената дейност в тази област). Нещо повече – не познавам нито един представител на моето философско течение, който да не разбира значението на солидарността и да не живее живота си в съответствие с това разбиране.
Либертарианството съвсем не отрича човешката взаимопомощ, както се опитват да ни внушат зле образованите му опоненти. То обаче отрича насилието, маскирано като солидарност. За нас е признак за висок морал да помагаш на другите, но ние не вярваме, че, когато някой те принуди да го правиш, това те прави теб или него по-морален. В допълнение, ние знаем – и разполагаме с предостатъчно доказателства в наша подкрепа – че, когато солидарността е доброволна, хората са много по-стимулирани внимателно да следят как се харчат парите им, като резултатът е, че фондациите например разхищават много по-малък процент от ресурсите на своите донори, отколкото социалните системи, изградени от държавата.
Помисли какво е основното логическо следствие от горното обвинение на опонентите ни. Като приравняват либертарианското противопоставяне на насилствената взаимопомощ, налагана от органите на властта, на взаимопомощта като цяло, те индиректно признават, че за тях има една единствена форма на солидарност – тази, към която ни принуждава държавата. Докато ние знаем, че хората в огромното си мнозинство са добронамерени и склонни да помагат на ближните си, нашите противници се опитват да прокарат вярата, че човечеството се състои предимно от чудовища, които никога за никого нищо не биха направили, освен ако не бъдат принудени.
Що се отнася до сътрудничеството, либертарианството определено не защитава обществения строй на Азимовата Солария, при който всеки гражданин си е самодостатъчен до степен дори да не се среща с останалите жители на планетата (въпреки че човек остава с впечатлението, че именно в подобна антиутопична религия се кълнем всяка вечер преди лягане, като чете критичните материали, посветени на философията ни). Тъкмо напротив, ние сме големи фенове на човешкото сътрудничество и смятаме, че именно то, посредством разделението на труда, е в основата на чудесата на съвременния свят. В същото време обаче много добре знаем, че сътрудничество може да има единствено на базата на хоризонтални отношения между равнопоставени пред закона човешки същества. Няма такова, когато отношенията са вертикални и едната страна упражнява власт над другата.
Затова, когато ме помолиш да ти помогна с преместването и аз го правя, понеже сме приятели от години, ние си сътрудничим в истинския смисъл на тази дума, по начин, който за мен като либертарианец е основополагащ за човешкия прогрес. Когато държавата ме принуди със заплаха от затвор да отделя 10 процента от доходите си, за да може поредният безсмислен чиновник да си купи БМВ или да даде тлъста комисионна на поредния си корпоративен приятел, на мястото на сътрудничеството идва насилието.
Внимателният читател ще се досети, че и тук опонентите на либертарианството изкривяват смисъла на думите типично по Оруеловски, превръщайки „сътрудничество“ в синоним на държавно оторизирано насилие и обвинявайки ни, че понеже не сме фенове на второто, не харесваме и първото. Тази глупава, но широко разпространена критика, редом с криката, че не ни дреме за ближните е следствие, струва ми се, от едно друго интригуващо твърдение, което гласи, че
Либертарианците са егоисти
Няма съмнение, че подобна критика, изказана по този начин, е вярна, защото ние наистина често говорим за „егоизма“ – проблемът обаче е, че опонентите ни рядко си правят труда да вникнат в смисъла, който влагаме в тази дума. Либертарианският възглед за света поставя индивида в центъра си и твърди, че всеки човек на първо място следва да се погрижи за собственото си и това на близките си добруване, при положение, че докато го прави, не прибягва към насилие. От тази гледна точка, за мен Майка Тереза е класически пример за либертариански егоист, тъй като тя цял живот се занимава с това, което осмисля собственото ѝ съществуване и я кара да се чувства добре. Ако някоя правителствена агенция бе принудила Майка Тереза да сади дървета в Бразилия (само по себе си също похвално начинание), това щеше да я превърне в „алтруист“, за чиято съдба мога единствено да съжалявам.
Всъщност либертарианската представа за егоизма се споделя, макар и несъзнателно, от всички хора по света, защото няма човек, който доброволно да се съгласи да направи нещо, което не му носи един или друг вид удоволетворение. Когато даваш последните си пари преди заплата, за да нахраниш просячето на улицата, това е акт на егоизъм, понеже удоволетворението, което ти носи добрината ти струва повече от парите, които си похарчил (ако беше обратното, просто нямаше да ги дадеш!). Когато доброволно се оттеглиш в манастир, дори това е акт на егоизъм, понеже явно цениш духовното си израстване повече от радостите на светския живот. Даже, когато рискуваш живота си, за да помогнеш на свой близък, постъпваш егоистично, тъй като го цениш достатъчно, за да се решиш на подобен акт.
Не е егоистично обаче да си решил да дадеш последните си пари на просячето на улицата, но полицията да ти го забрани, защото така стимулираш просията. Да решиш да се оттеглиш в манастир, но приятелите ти да те пратят в лудница, понеже – let’s face it – това си е тъпо. Да си изправен пред избора да помогнеш на най-близкия си човек или на напълно непознат, и да бъдеш принуден да избереш непознатия. Подобни действия са несъвместими с философията на либертарианството, заради насилствения си характер, а именно фактът, че всяко действие, което е доброволно, в същото време е и егоистично (т.е., пак да повторя, носи по-голямо вътрешно удоволетворение на вършителя си в сравнение със своите алтернативи), ни кара да защитаваме егоизма като висша ценност.
И тук, както в предните два случая, сме свидетели на същото изопачено тълкува на значението на думите от страна на противниците на либертарианството, за което Джордж Оруел ни предупреждава още през 1948 година.
Тъй като никак не ми се иска да те уморявам от скука, а знам, че 1 500 думи вече са много за статия в интернет, ще спра дотук с коментарите си за основните критики на либертарианството, а във втората част на този материал ще се спра на обвиненията, че ние 1. не разбираме човешката природа; 2. призоваваме към хаотични и анархистични общества като съвременна Сомалия; 3. не харесваме държавата и останалите човешки институции; и 4. проповядваме утопия, която е невъзможно да бъде създадена, а, ако пък вземе, че се случи, бързо бързо ще се срине, донасяйки само беди на човечеството.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
(5 глас/а, средно: 4,20 от 5)
Благодаря. Наистина ставаме все повече. Ще споделя с близки тази статия. За съжаление, ФБ ми е блокирал функцията „харесвам“, въпреки, че не съм злоупотребявала с нея.
Браво за статията и добре изложените отговори на „дежурните“ критики.
Връзката либертарианство – комунизъм се обсъжда доста отдавна във форума на БГ Наука.
Вие хубаво обсъждате темата, но поне да се бяхте запознали с либертарианските идеи преди това. Някак смешно е да се говори на изуст на форум, който има думата „наука“ в названието си! 🙂
@Юри Иванов,
Заповядайте във форума и ни разяснете. Добре сте дошли!
Браво и от мен! От няколко месеца не бях чел толкова добре написана и обоснована статия. С нетърпение чакам продължението, най-вече заради частта с човешката природа, тъй като до сега не знам някой, който да я познава поне в задоволителна степен (аз също не правя изключение). Обикновено познават отделни нейни аспекти, чиято роля или преувеличават, или абсолютизират, или изопачават на базата на погрешни изводи.
Либертарианството по същество е антитеза на капитализма и отрича всичките му постижения:
1. Позитивните права – достъпното здравеопазване, образование, труд, помощ при безработица и т.н. са продукт на капитализма. До появата му, подобни права не същeствуват, а ако има някакви елементи, то те са в следствие на свободно договаряне между страните.
Либертарианството отрича тези права и признава само отрицателните.
2. Националната държава с нейните функции и правомощия е продукт на капитализма. До появата му взаимоотношенията между индивидите са предмет на договор. Аз съм васал на Юри, той на краля, ние имаме еди какви си взаимоотношения и т.н.
Либертарианството отрича правомощията на държавата и се стреми да ги замени с договорни отношения – между индивида и държавата или между индивида и частни институции, който ще предоставят услугите, предоставяни досега от държавата.
3.Съвременната демокрацията е продукт на капитализма. Самата концепция, че някой, пък бил той и представител на мнозинство ще налага някакви ограничения върху свободата на дори и един човек е в пълно противоречие с идеологията на либертарианците. Т.е. демокрация и либертарианство са несъвместими.
4. Концепцията са само-собственост e силно ограничена от капитализма. До появата му свободният човек разполага със себе си както намери за добре и има пълна свобода да се продаде в робство/крепостничество. Точно капитализмът ограничава тази свобода.
В края на краищата либертарианството не е нищо повече от копнеж за връщане на капитализма в изходната му точка – феодално общество. Разликата с класическия феодализъм е, че либертарианството не предвижда наличието на институции като църквата (без данъци църквата не би съществувала), които да омекотят системата (чрез налагане на морал, благотворителност и т.н.).
Това е пункта, по който си приличат либертарианството и комунизма. И на двете идеологии им пречи капитализма и искат да го премахнат. Комунистите го заявяват пряко, а либертарианците индиректно – като отричат всички постижения на капитализма, които го отличават от феодалното общество.
Това е за идеологията. За последиците от практическите действия на либертарианците, които на практика разрушават капитализма, няма смисъл да говорим, защото както и при комунистите оправданията ще са „изкривяване на идеята“ и „този не е истински либертарианец“.
Мечтая си аз за деня, в който всеки, претендиращ за научен подход (иначе какво правиш на форум „Наука“?), ще започне да излага аргументи, които всъщност имат някаква връзка с обекта на критиката му.
По точки:
1. Не е вярно, че позитивните права са продукт на капитализма. Негативните (няма такова нещо като отрицателни, бтв, поне това да беше проверил!) права са пряк резултат от либералната философия на XVII и XVIII век и развитието на концепцията за „естественото право“. Позитивните права са реинкарни в края на XIX и през XX век от социалистическата философия (след като капитализмът е съществувал близо столетие и половина без тях), но те са изключително стара идея – имало ги е в Древен Египет, Елада и Рим, има ги и през Средновековието.
(Първата съвременна държава, заложила на позитивните права, е имперска Германия, която – по признание на Бисмарк – прави това, за да изземе пропагандни точки от социалистите; във Виена те се появяват при управлението на кмет-социалист; във Франция и Великобритания – по време на първите социалистически/лейбъристки правителства от началото на миналия век.)
2. Съвременната национална държава се появява около границата на XV и XVI век и предхожда капитализма с поне 250 години. Когато бащите-основатели (хора, които днес бихме нарекли либертарианци) замислят Конституцията на САЩ, те нарочно целят американското устройство да е антитеза на националната държава (ерго, в цялата Конституция никога не се споменава дори думата „държава“). Най-класическите „квази-либертариански“ държави от XIX век – САЩ и Великобритания – са всичко друго, но не е и национални.
3. Съвременната демокрация не е нищо повече от умело прикрита диктатура. Още Аристотел е говорел за демокрацията в този смисъл. Това, което не превръща модерната демокрация, в истинска диктатура, е остатъчното придържане именно към либертарианската концепция за „естествените права“, които не могат да бъдат отнемани на хората по произволната воля на каквото и да е мнозинство.
4. Не е зле да прочетеш малко история. Във феодалните общества няма такова нещо като концепция за „само-собственост“ – кралят е собственик на земята, имуществото и живота на своите поданици. Именно „либертарианската“ мисъл на Лок, Монтескьо, Джеферсън и други философи от XVII и XVIII век разрушава тази хилядолетна идея.
Бтв, що за глупост е, че Църквата не може да съществува без данъци? В кой свят живееш – в САЩ църквата е отделена от държавата от 1776 г. насам и това не ѝ пречи да е силна. В цяла Европа същото отделяне се е случило в различни моменти от XIX и XX век и при все че днес на практика няма нито една развита държава, в която църквата да получава приходи от данъци, това съвсем не е успяло да я разруши.
Добре, ще ти отговоря и аз по точки:
1. Социалистическата философия също е продукт на капитализма и на модерна Европа (сега сигурно ще тръгнеш да и търсиш корените в християнството и монашеските ордени или някъде другаде) и без него нямаше да се развие в този си вид. Независимо колко стара е идеята за позитивните права, факт е, че те се налагат при капитализма и само при него имат съществено значение за икономическия и социален живот.
2. Действително, идеята за национална държана се появява преди началото на капитализма, но капитализмът е този, който я налага навсякъде в Европа и я прави еталон. Към края на 18 век огромната част от населението на Европа е организирано в универсални държави. От друга страна, независимо какви са били желанията на бащите-основатели, САЩ са много повече национална държава отколкото универсална. Без капитализма националните държави щяха да са някакво изолирано странно явление, точно както са теокрациите в момента.
3. По тази точка няма какво да говорим. Човекът е социално същество. Демокрацията може да има много недостатъци, но е най-доброто предлагано на човечеството до момента. Всякакъв опит за премахване или само за ограничаване на демокрацията много бързо ще ни доведе до резултати, които човечеството е виждало вече – в СССР или фашистка Германия. Тези които не вярват на книгите могат да отскочат до Северна Корея или да поживеят в Саудитска Арабия и да се убедят сами.
4. Не знам кои са тези книги по история които ми препоръчваш, но със сигурност са някаква екзотика доста в страни от модерните изследвания по темата. Дори класическото определение за феодализъм е в пълно противоречие с тезата ти за абсолютната власт на краля върху всичко и всеки. Точно концепцията за “само-собственост” позволява на милиони хора в централна и източна Европа да се продават доброволно и позволява на феномена Second Serfdom да добие огромни размери. Край на тази практика слага капитализма.
Капитализмът най-добрата социална система създадена от човечеството. Той е жива система и се развива и точно в това му е най-хубавото. Опитите за спиране на неговото развитие и връщане в някакви „идеални времена“ ще доведат само до неговото унищожаване. На мен капитализма ми харесва. Аз лично не искам неофеодализъм, а горните либертариански принципи водят право към него.
И за да не обсъждаме само сухи идеи, ето два примера:
Тъй като в цялостния си вид либертарианството трудно може да се наложи, хората, които споделят тази идеология, предлагат и се опитват да наложат отделни елементи, без да се съобразяват със страничните ефекти.
1. Правителството на НДСВ (либерално между другото) трябваше да реши проблема с финансирането на НОИ. Тогава, под влияние на либертарианците в икономическия щаб на партията, начело с г-н Каролев и г-н Велчeв (и двамата се декларират като либертарианци) се измисли, предложи и наложи системата с минималните осигурителни прагове. Системата е грубо вмешателство в икономиката и регулация от най-високо ниво, която засяга всеки един бизнес. На практика тя налага административно минимални заплати във всеки един сектор и за всяко едно ниво, като праговете непрекъснато се увеличават. Системата се защитава яростно от създателя си г-н Каролев. Дори и в момента либертарианците не поставят под съмнение самото ѝ съществуване, а единствените им критики са върху размера на отделни прагове. Нещо повече, наскоро доклад на Macro Watch (авторите на който, до един се декларират като либертарианци) предлага модифициране на системата с различни осигурителни прагове по икономически райони и области – т.е. усложняване на системата с още по-голяма бюрокрация и власт на администрацията.
2. По Времето на тройната коалиция, под влияние на либертарианските кръгове се прие плоския данък. По принцип похвална стъпка в правилна посока. Незнайно защо обаче, не се предвиди необлагаем минимум – нещо което ни направи уникални и различни от всички страни в ЕС, които въведоха плоския данък. Ефектът – след 2008 г. до днешния ден в резултат на разразилата се криза, постъпленията в държавния бюджет от косвени данъци непрекъснато падат, а тези от преки се увеличават. Да гърбиш населението с преки данъци по време на криза и да отнемаш от и без това анемичния вътрешен пазар средства е всичко друго, но не и пазарно и либерално. Резултатът е още по-голямо засилване на кризата.
Мога да дам още много подобни примери, но няма смисъл. Те или ще са „грешка“ (много рядко се признава) или ще са предложени от „неистински либертарианец“ (доста по-често явление) или ще се обясняват с други принципи на либертарианството, които неясно по какви причини са по-приоритетни (това е и най-често срещаното оправдание)
Ето и пример лично от г-н Каролев:
“… Що се отнася до минималните осигурителни прагове, либертарианството не е против това държавата да има някакви предвидими приходи. Въвеждането на минимални осигурителни прагове осигурява възможността за такова планиране. И допълнително осигуряват някаква честност и изсветлява икономиката…”
За мен това е демагогия от най-чист вид, а подобни действия на практика разрушават капитализма и изкривяват пазара.
Атом, за мен подхвърлянето на случайни голословни твърдения никак не допринася за истината, само да кажа! 🙂
1. Социализмът е антитеза на капитализма, но не е задължително негово следствие. В модерния си вид социализмът по-скоро произлиза от традиционния антисемитизъм – ако се зачетеш в първите произведения на Маркс, ще видиш, че те нарочват „еврейна“ за враг на пролетариата. Ще минат години, докато еврейнът се превърне в „буржоата“.
2. Не е вярно, че позитивните права имат съществено значение за икономическия и социален живот единствено днес – справка римската социална държава, която именно подкопава икономическата мощ на Римската империя.
3. Няма такова нещо като универсалнИ държавИ. Самата дума „универсален“ предполага една държава, а терминът – доколкото въобще се използва – е свързан с опитите на различни европейски монархии да възстановят Римската империя. През XVIII век в Европа има няколко мултинационални държави, ако държиш да си коректен. С думите „САЩ са много повече национална държава отколкото универсална“ се опитваш да ни внушиш, че единствената възможна класификация е на универсална/национална държава и никакви други форми не са възможни, а това просто не е вярно – най-малкото имаме федерации, конфедерации и унии (и дори това деление е свръхопростено).
САЩ днес наистина наподобяват класическа национална държава, но през целия XIX век са строго децентрализирана федерация (затова и в Конституцията и цялото им законодателство тогава САЩ винаги са в множествено число), в която федералните и щатски администрации имат силно ограничена власт върху живота на хората. При все това през цялото столетие САЩ – изградени тогава в много голяма степен върху либертариански принципи (с известни наслоявания от миналото) – са най-проспериращото място в историята на планетата до онзи момент.
4. Въобще не разбирам тезата ти, че националната държава е нещо хубаво. Нацистка Германия е класически пример за национална държава. Към нея ли се стремиш? Или към фашистка Италия? Коя е по-близо до класическото определение за национална държава – Германия на Хитлер или тази на Меркел? Въобще „национална държава“ е термин, който обхваща всевъзможни образувания, така че уточни кое от тях смяташ за толкова свято, че рухването му, ще донесе само беди на човечеството!
5. Нацистка Германия е създадена в условията на демокрация, така че тезата ти е безсмислена. Мога да ти посоча десетки демокрации, в които гражданите не се радват на свобода и/или просперитет (като например Индия в годините от 1948 до около средата на 90-те, в която хората са далеч по-бедни и по-малко свободни, отколкото в Индия под британска власт, нищо, че тя тогава не е демокрация). Свободата и просперитетът са функции само на две необходими условия – зачитане на естествените права (и най-вече на стабилна система от права на собственост) и работеща съдебна система. Състезателността в управлението и избирателните права са хубави неща, но са изцяло безсмислени без горните две. Затова Хонконг, който никога в историята си не е бил демокрация, продължава да е едно от най-свободните и проспериращи места на планетата, докато Египет например е в хаос. Бтв, няма място за съмнение, че при сега установената юридическа и религиозна суперструктура, Саудитска Арабия би се превърнала в още по-зловещо място за живеене, ако управлението ѝ зависеше от някакъв избирателен орган.
6. Идея нямам какво смяташ за класическо определение за феодализма, аз знам това: „a set of legal and military customs in medieval Europe that flourished between the 9th and 15th centuries, which, broadly defined, was a system for structuring society around relationships derived from the holding of land in exchange for service or labour“. Много би ми било интересно да посочиш източник за твърдението си, че в тази епоха въобще е съществувало такова нещо като концепция за „само-собственост“.
Иначе и на мен капитализмът ми харесва, и аз смятам, че той е жива и развиваща се система, но… ние не живеем в капитализъм. Няма нищо капиталистическо в една икономика, в която държавата харчи близо 40 процента от парите ни и сериозно ограничава възможностите ни да разполагаме с останалите, някакви бюрократи определят как да живеем живота си на микрониво, политиците законно фалшифицират националната валута, а успехът по-често се предопределя от политически връзки, вместо от талант и трудолюбие ;).
Що се отнася до втория ти коментар, що за глупост е това генерализиране: „дори и в момента либертарианците не поставят под съмнение самото ѝ съществуване, а единствените им критики са върху размера на отделни прагове“? То просто не е вярно – аз съм коментирал неколкократно тази практика и не я харесвам, нито я смятам за либертарианска. Същото се отнася за много хора, които познавам.
(Впрочем, на няколко пъти съм защитавал и идеята за всеобщ необлагаем минимум като средство за дисциплиниране на държавата чрез ограничаване на приходите ѝ и подпомагане на бедните на мястото на брутално антисоциалната минимална работна заплата.)
Не мога да говоря от името на господин Каролев, но мисля, че бъркаш желанието му да види един свят, изграден върху различни принципи с реалността да се съобразява със света такъв, какъвто е днес.
Бтв, тук си напълно прав: „Да гърбиш населението с преки данъци по време на криза и да отнемаш от и без това анемичния вътрешен пазар средства е всичко друго, но не и пазарно и либерално“. А твърдения като това те правят (неосъзнат) либертарианец ;).
@Юри Иванов: „Няма нищо капиталистическо в една икономика, в която държавата харчи близо 40 процента от парите ни и сериозно ограничава възможностите ни да разполагаме с останалите, някакви бюрократи определят как да живеем живота си на микрониво, политиците законно фалшифицират националната валута, а успехът по-често се предопределя от политически връзки, вместо от талант и трудолюбие.“
Ако говорим за българското общество – да, прав си. Либертарианството обаче не атакува българското общество, а капитализма по принцип – какъвто го имаме в момента, дори и в най-либералните икономики. И на мен много неща не ми харесват, но добър или лош, друг капитализъм нямаме, другото са утопии.
@Юри Иванов: „Що за глупост е това генерализиране: “либертарианците не поставят под съмнение самото ѝ съществуване, а единствените им критики са върху размера на отделни прагове”?“
Добре, очевидно е, че трябва да си прецизирам думите и ще се опитам да бъда по-точен.
Минималните осигурителни прагове не паднаха от въздуха. Те бяха обмислени и въведени от НДСВ, а заслуга за това имат точно г-н Каролев и г-н Велчев. Това не е случайно лично действие на двамата господа, а закономерно следствие от идеологията на либертарианството.
Всички знаем, че бюджетът на НОИ изпитва хроничен недостиг и всяко правителство се изправя пред проблема как да се реши този въпрос. Нормалната, демократична процедура е въпросът да се постави на обсъждане и открито и ясно да се каже какво точно и как ще се прави.
Робувайки на идеологеми, господата измислиха „гениално“ решение – вместо да увеличават процента на вноските (не е либертарианско), те решиха да увеличат базата върху която се начислява този процент, като в крайна сметка ефектът за бюджета ще е същият. Така се роди творението „минимални осигурителни прагове“. За да не ги обвинят, че дават повече власт на държавата, праговете се „договарят свободно“ между работодатели и синдикати, а държавата просто узаконява договореното. Точно както средновековните корпорации (гилдии, еснафи и т.н.) свободно договарят правата и задълженията на своите членове, а държавата само гарантира тези свободи. Естествено забравиха за другите либертариански принципи и задължиха всички да спазват тези прагове.
Ефектът от това действие е катастрофален. На практика тези прагове станаха минимални заплати по сектори и нива. Резултатът е видим – унищожаване на малкия и среден бизнес, закриване на работни места, създаване на предпоставки за облагодетелстване на определени отрасли и т.н.
Ако погледнеш по-подробно праговете ще се увериш сам. Пример:
Един техник или приложен специалист във фирма занимаваща се с търговия (90% от малките фирми) се осигурява минимум върху 770 лева. Същият ако работи във фирма за производство на алкохол – върху 499 лeвa, а ако работи в медия, продуцентска къща (например фирмата на Митко Пайнера) издателство и т.н. само върху 369 лева.
Т.е. ако си голям имаш пълната свобода, ако си малък – те принуждават да живуркаш или да избягаш в някоя демократична страна, където „свободите са ограничени“.
Ето и пример от препоръката на Macro Watch за минималните осигурителни прагове: „В краткосрочен план вариант 2 (намаление на минималните прагове), след което да се върви към вариант 6 (методика за обвързване на праговете със състоянието на пазара на труда).“ Т.е. вместо пълно премахване на една ужасяваща несправедливост се предлага нейното усложняване.
Целият доклад е тук.
А ето и авторите на доклада:
Георги Ангелов – старши икономист в Институт „Отворено общество“; Лъчезар Богданов – управляващ съдружник, Industry Watch; Георги Ганев – програмен директор, Център за либерални стратегии; Димитър Чобанов – преподавател в УНСС; Георги Прохаски – председател, Център за икономическо развитие; Десислава Николова – главен икономист, Институт за пазарна икономика
Всички до един се декларират като либертарианци.
Г-н Каролев и г-н Велчев измислиха и създадоха системата, а горните господа предлагат да се доусъвършенства, за да стане още по заплетена и да осигури още повече „свободи“. Съвсем случайно резултатът от действията им е феодализъм от чист вид, но те нямат вина, просто са съобразителни (съобразяват се с реалностите, не друго). На мен не ми остава нищо друго освен да повярвам, че системата „осигурява някаква честност и изсветлява икономиката…”, нищо че трябва да осигурявам моя техник на 770 лева, а Митко Пайнира само на 369 лева.
Знам ли, може пък да е честно. Силикон за персонала, скъпи дрешки, оборудване…, разходи има много човекът и трябва да му се помогне.
Спирам, повече няма да досаждам в блога. Този пост го пускам просто за твоя информация и можеш спокойно да го изтриеш. Така ги виждам и усещам нещата като връзка между думи (идеи) и дела и така ги пиша. За мен няма никакво значение дали свободата ми ще бъде ограничена от държавата, от някакво идейно течение или от корпоративна структура (гилдия, асоциация, тристранка и каквото се сетиш там) и винаги ще се боря за нея – свободата си е просто свобода. Не мога обаче да приема някой от мое име да се бори за свободата ми и в същото време да ми налага зверски ограничения. На подобни неща се нагледахме през комунизма. Стига толкова.
Нямаше да пиша, но не се сдържах.
Няма такова понятие „всеобщ необлагаем минимум“. Необлагаемият минимум ВИНАГИ е валиден за всички доходи (т.е. по дефиниция е всеобщ). Облага се само разликата между необлагаемия минимум и действителния облагаем доход. Смисълът му не е само социален, а и антикризисен. С наличието на този инструмент при криза и свиване на доходите, приходите от ДОД се свиват по-бързо и на теория може да станат нула (ако всички доходи паднат под необлагаемия минимум). Т.е. дава се възможност по-голяма част от дохода да се използва за потребление и да се омекоти кризата.
Необлагаемият минимум се жертва в името на идеята, че ставката трябва задължително да е най-ниската в Европа – 10% (ако имаше необлагаем минимум трябваше да е около 15%). Т.е. робувайки на една идеологема се извърши една колосална глупост. Изобщо не помислиха, че в живота има и кризи и тогава нещата стават катастрофални. При криза потреблението се свива, косвените данъци също, но делът на преките расте, тъй като го няма ограничителя (необлагаемият минимум). Резултатът е още по-голямо засилване на кризата и колапс на вътрешния пазар.
И за да не бъда голословен ето един цитат от Г. Ангелов: „Не бива да се пропуска и влиянието на бюджетните приходи върху икономиката. Техният размер влияе негативно на икономиката, но е важна и структурата на приходите, както и ефективността на приходната система. Според изследване на Европейската комисия ПО-ДОБРЕ е бюджетът да се пълни с КОСВЕНИ, а НЕ от преки данъци„.
Какво се постигна с премахването на необлагаемия минимум – точно обратното. Пак цитат на Георги Ангелов: „Фактите го доказват: плоският данък е единственият данък, при който има увеличение на приходите през годините на кризата (всички други отбелязаха спад). През 2007 година, преди въвеждането на плосък данък, приходите от облагане на доходите бяха 1,8 милиарда лева. През 2011 година те стигнаха 2,3 милиарда.
Т.е. годишният приход от плоския данък е с половин милиард повече, отколкото когато нямаше плосък данък, но нямаше и криза. В същото време общите данъчни приходи намаляват – през 2009 година например те се понижиха с 2 милиарда лева, а през 2010-а с още 850 милиона. Дори и след известното им възстановяване, през последните две години данъчните приходи все още са по-ниски, отколкото бяха преди кризата.“
Просто и ясно. Думите са излишни. Пак ще повторя – да гърбиш населението с преки данъци по време на криза е престъпление.
Най-гадното в цялата работа е, че господата знаят много добре какво са направили и да замажат положението използваха всички медии за да манипулират хората, че всеки който се застъпва за необлагаем минимум е комунист, социалист или най-малкото популист. Г-н Каролев обвини дори г-н Костов в „популизъм и заиграване с комунистите. Истината е, че само ние нямаме необлагаем минимум. Истината е, че Милтън Фридман предлрага още по радикална мярка – отрицателен данък. Т.е. не само, че не се плащат данъци до определено ниво на дохода, но и ако не се достигне това ниво държавата да ти доплаща разликата. Т.е. ако г-н Костов е популист, то Фридман трябва да е най-ортодоксалния комунист.
Само тези две деяния – минималните осигурителни прагове и премахването на необлагаемия стигат да се закопае икономиката на България. И без това имаме най-скапаната администрация, а се оказа, че имаме и най-скапаните освободители.
Тъй като не допускам, че горните господа са направили това от глупост, единственото друго обяснение е, че проблемът е в самата идеология. Т.е. либертарианството е антитеза на капитализма.
Между другото, какъв е смисълът от концепцията за “само-собственост” и какви гаранции в повече дава от гаранциите на личната свобода и негативните права. Защо изобщо е необходимо да се въвежда това понятие. Единственото право, което е в повече е правото да се продадеш като роб / крепостен и да имаш право да се самоубиеш, без полицията да се намества. Т.е концепцията е напълно излишна и единствено отваря вратите за легализиране на робството / крепостничеството, стига да е доброволно договорено. Нещо, което лошият капитализъм забранява.
Всички принципи, които описваш са прекрасни и ги споделям – аз съм по-скоро анархист, но истинският либерализъм е доста близка до анархизма като идеология. Предлагам в продължението да обърнеш повече внимание на извращенията на идеята – Буш, Тачър, Рейгън, няма нужда да изреждам всички, пък и надали ще мога. Странна е подкрепата на едни истински либертарианци (вашия клуб) за една система, в която най-силните и определящи живота на всички нас структури – корпорациите, са изцяло вертикални, тоталитарни организации. Каква според вас е възможността за политическа или каквато и да е друга свобода, при липсата на икономическа такава? Как според вас се постига икономическа свобода на индивида в система, изцяло доминирана от капитал, несъизмерим дори с повечето държави?
Виждам, че сте оформили спор относно капитализма, социализма, либерализма… Даже Маркс намесвате. Да ви информирам, Маркс никога не е предполагал социализма да се реализира на изток от Берлин. Той се възхищава от капитализма – заради прогреса и благата, които създава. Болката му е в неравенството, за него социализмът е неизбежна еволюция на самия капитализъм. Затова не е възможен в общества, които не са развили капитализма до крайната му фаза.
Атом, съветът ми е да се успокоиш малко, да пиеш един валериан, ако щеш, и да ограничиш нелепиците. Изглеждаш интелигентен, затова няма да падна до там да коментирам личната ти вендета срещу определени хора – тя не е мой проблем. Да твърдиш, че реформите в НОИ от времето на НДСВ са следствие от либертарианската философия е смешно – ние не предвиждаме наличието на каквито и да било държавни мастодонти с монополни, законодателно закрепени права в едно либертарианско общество.
Реформите са следствие от икономическите възгледи на създателите си и реалностите на момента (а кой знае – може да са мотивирани и по други начини). В тази връзка, либертарианството е философски възглед за света, не дял от икономиката. Човек може да бъде либертарианец, без значение коя икономическа теория споделя.
Твърдението, че, само защото хора с либертариански възгледи са участвали в определянето на дадена политика, то тя е вдъхновена от либертарианската философия е също толкова валидно, колкото твърдението, че марксистите подкрепят пазарната икономика или големия бизнес, само защото марксисти са участвали в поредица управления на Франция. А допускането, че човек може да направи нещо или от глупост, или защото така му диктува идеологията е напълно нелепо – човешките личности са твърде сложни и се мотивират от стотици, ако не и хиляди други фактори – целесъобразност, солидарност, любов, омраза, властолюбие, месианство и пр.
Отделен коментар за необлагаемия минимум и концепцията за self-ownership:
1. Не е вярно, че необлагаемият минимум винаги е валиден за ВСИЧКИ ДОХОДИ. В програмата на БСП преди изборите фигурираше необлагаем минимум само за хората на минимална работна заплата например. И това въобще не е прецедент в историята, така че хайде моля ти се! 🙂
2. При ставка на плоския данък от 15%, каквато предлагаш, и запазване на необлагаемия минимум от 2008 г. в момента приходите от ДОД щяха да бъдат дори по-големи, отколкото са в реалната ситуация – а хората щяха да бъдат дори по-ограбени – не е трудно да се сметне. Във всеобщия необлагаем минимум има положителен смисъл за хората като цяло, само ако ставката остане 10% (или алтернативно необлагаемата сума се вдигне до около 400+ лв.).
3. Всъщност не 10-процентния данък ограбва най-много българските граждани, а 13-те + 17.4%, които се дължат за осигуровки, и 16.6-те процента, които плащат на държавата от цената на всяка законна покупка.
4. Не случайно ти поисках да покажеш доказателства за наличието на теорията за self-ownership през Средните векове. Не можа да го направиш (и реши да откриеш друг фронт на атака), което е напълно нормално – въпросната идея произхожда повече или по-малко от Джон Лок. Няма развито съвременно общество, което да не е стъпило върху теоретичната рамка на self-ownership-а – всички негативни права произлизат именно от нея. Бих те посъветвал да почетеш повече по темата – може пък да се избавиш от някои заблуди.
5. Що се отнася до твърдението, че в общество, което признава правото на хората единствени да притежават себе си, може да съществува законно робство… really?!? Ти виждал ли си дефиницията за „робство“?
6. В тази връзка, когато Джон Лок, Бащите-основатели и либертарианците след тях пишат за правото на човека да владее себе си, те го излагат като антитеза на античното и средновековно виждане, че човекът може да е собственост на някой друг – в традиционните общества, това са робовладелците, кралят и феодалите му, а днес сме ги заменили с по-префинената концепция, че всеки от нас е длъжен да служи на обществото.
@Юри Иванов
1. Ето частта от програмата на БСП касаеща ДОД:
„От 2014 г. въвеждаме:
– Нулев данък за доходи в размера на минималната работна заплата.
– Запазваме 10% ставка за облагане на доходите над минималната работна заплата до 4 500 лв.
– 20% ставка за частта от доходите над 4 500 лв.“
Очевидно е, че са избягали от термина „необлагаем минимум“.
2. Никой не е казал, че необлагаемият минимум трябва задължително да е равен на минималната заплата. Може да е равен на средната заплата за предходната година, може на някаква произволна фиксирана сума (напр. 1000 лева), а може и на максималния осигурителен доход. Лично за мен последния вариант е най-справедлив.
Във всеки случай пълното му отсъствие е най-голямата глупост. Навремето никой от либертарианското общество не беше предвидил подобно развитие и всички бяха изненадани от решението на правителството. Сегашната реакция на икономистите либертарианци ме кара да мисля, че минимумът е бил пожертван точно по идеологически причини, а не по икономически (действието на необлагаемия минимум като антикризисен инструмент не се оспорва от никой).
И за да се опитам да избегна „нелепиците“ ще цитирам г-н Ангелов: „Както разбрахме, едновременно с въвеждането на плосък данък от 10% правителството планира да премахне необлагаемия минимум. То, също така, ще намали и осигурителната тежест с 3%. Така, плоският данък и намалението на осигуровките водят до спад на данъчното бреме, а премахването на необлагаемия минимум е насочено в обратната посока„. Справка тук.
3. Така е. В голяма степен заслуга за това имат точно минималните осигурителни прагове (що се отнася за осигуровките).
4. Не е задължително да имаш „формулирана теория“ за да спазваш едно обичайно право. Явлението Second Serfdom е точно в резултат на това право.
5. А ти виждал ли си дефиниция на собственост?
Атом, дефиницията за second serfdom е „the condition of a tenant farmer who was bound to a hereditary plot of land and to the will of his landlord“. Въпросната практика е установена със закон някъде по времето на Константин I и няма нищо общо с никаква концепция за self-ownership (най-малкото самият закон е базиран на презумпцията, че императорът е собственик на поданиците си), не ставай глупав!
(Ето и един текст, посветен на малко по-различна дефиниция за second serfdom, отнасяща се към Източна Европа, който ясно показва огромната роля, която държавата играе в тази практика.)
Ще те помоля следващият път, когато коментираш либертарианството или каквото и да било друго тук, да не правиш логическата грешка, известна като reductio ad Hitlerum, на която за нещастие са базирани тезите ти (тя гласи в кратце следното: „Хитлер е бил вегетарианец и е мразил евреите. Следователно част от философията на вегетарианците е да мразят евреите“. А в твоята версия: „N е либертарианец и е подкрепил определена политика. Следователно тази политика е част от философията на либертарианците“).
И, ако си следил новините от последните дни, сигурно си видял, че и Реформаторският блок взе, че предложи необлагаем минимум, който да обхваща само малка част от българските граждани ;).