Марксизмът без маска
Дори без да го осъзнава, съвременна Европа до голяма степен е в плен на идеологическата система, наричана колективизъм, чиито по-тесни проявления са социализмът и в частност учението на Карл Маркс. И при все че последното отдавна беше отречено от историята (особено с разпада на СССР), множество негови елементи продължават да заемат водещо място в мирогледа ни и философските възгледи на стария континент.
Няма да се спирам подробно, но, когато напсуваш поредния новобогаташ, само защото има повече пари от теб – така че очевидно е безскрупулен, к’во – това е (особена форма на пост-) марксизъм. Когато приемаш, че държавата има задължението да се грижи за теб – също. Подобна е ситуацията и щом с умиление си припомниш, че преди започването на прехода здравеопазването е било безплатно, а безработицата – нулева.
(Каквато, впрочем, е реалността в затвора, така че, ако исках да гаднея, щях да пожелая на всеки социалист да изживее идеала си там, а после да се обяснява що е то земният рай.)
Ето защо книгата, за която ще поговоря днес, е особено важна. Започвайки отзад напред, тя е издание на Института за радикален капитализъм „Атлас”, носи заглавието „Марксизмът без маска” и строго погледнато не е литературно произведение, тъй като представлява цикъл от лекции на известния икономист Лудвиг фон Мизес (разбира се, изнесени още през 1952 г. – все пак Мизес, освен известен, е и отдавна мъртъв).
С едно изречение, книгата прави на пух и прах теорията на Маркс. Лекциите са насочени в две основни посоки: първо, към разкриване на философската несъстоятелност и огромните противоречия в марксизма; и впоследствие към разясняване защо капитализмът е много по-добрата система от икономическа гледна точка. Освен това те са лесни за разбиране, пълни с примери и ориентирани само към най-горния пласт на марксовото учение – там, където то е най-глупаво, но задълго некритикувано.
За да съм по-конкретен, ще ти дам няколко примера. Как е възможно, пита Мизес, никой да не забелязва, че Маркс постулира, че заплатите на работниците неизменно остават на границата на екзистенц-минимума при капитализма (така наречения „Железен закон на заплатите”, който не е нищо повече от лош преразказ на Малтус) и че в същото време същите работници непрекъснато обедняват. Или да твърдиш, че зората на социализма е абсолютно неизбежна и независеща от човешката воля (т.е. пореден елемент в еволюцията на вида) и едновременно да призоваваш за революция?
Защо Карл Маркс никога не дефинира термина „класа”? Как така в еднакво канонизирани негови трудове могат да се прочетат противоречащи си едно на друго твърдения? И така нататък, и така нататък.
Втората (икономическа) част от лекциите на Мизес от своя страна хвърля светлина върху въпроса за важността на парите и защо, ако мечтите на тъпите Zeitgeist фенове се изпълнят, светът ще потъне в непрогледен мрак (поетично казано); растежа при капитализма и защо фактът, че САЩ са стотици пъти по-развитие от некви случайни африкански държави не е повод за вина, а за гордост; чуждестранните инвестиции и колко глупаво е да мислиш, че те имат заробващ ефект, при положение, че основното им въздействие е изравняващо; и не на последно мястото, лихвата и кредитната експанзия.
(В която тема, пък – припомням, създадена още преди близо 60 години – би могъл (пак) да разбереш, че причината за последната криза не бе в свободния пазар, а в неговото най-пълно отрицание – подчинената на моментна прищявка регулация на държавата или иначе казано, социализмът.)
За финал, няма какво друго да кажа, освен че „Марксизмът без маска” може да се открие на цена 9 лева, и да завърша с цитата, който най-вярно отразява духа на книгата:
Аз съм за пазарната икономика и против социализма не защото капиталистите са добри хора. Някои са добри, други – не. Аз подкрепям капитализма, защото той носи блага на човечеството. Аз съм против социализма не защото социалистите са лоши хора, а защото той неизбежно причинява всеобщо обедняване и унищожава свободата.
Хубаво е да знаеш тази простичка истина във време като днешното, когато лека полека се лишаваме от трудно извоюваната си лична независимост.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
Много добро попадение. Лудвиг фон Мизес е автор който задължително всеки трябва да прочете, дори и да не е икономист.
За тези, които знаят английски бих си позволил да препоръчам една статия и една абсолютно безплатна, но много качествена книга:
The Paradox of the Welfare State
The Struggle to Limit Government: A Modern Political History
За да се говори за разлика между колективизма и капитализма, хората първо трябва да разберем инстинктите и същността си… неща, от които все още сме много далеч. Реално погледнато повечето живи същества функционират на базата на елементарни правила. Примерно ако се държим „добре“ получаваме награда, ако не, получаваме наказание. Когато човек се награждава за когато мързелува и друг му „плаща сметката“, какво може да очакваме от него? Не е справедливо да наказваме трудещите се, защото те са основната сила движеща обществото.
Математически погледнато, солидарните системи (в случая с България примерно: пенсионната и здравеопазване и т.н.) работят само в един единствен случай… постоянен растеж (което е невъзможно). Заблудата се е получила понеже последните 200 години, човечеството расте с огромни темпове, а индустриализацията и колонизацията компенсираха нуждите от ресурси. Нормално е когато 200 години нещата се случват по един начин, хората да се заблудим, че това ще продължи винаги.
Извинявам се, че коментарът ми не е съвсем по темата, но не можах да се сдържа да не изкажа и моето виждане по въпроса. Книгата звучи доста интересна и ако ми остане време може и да хвърля едно око.
По темата си е, що!? Въпросът защо либералното благоденствие е довело до развитие на най-пълното си отрицание в лицето на социализма е много важен и все още (поне доколкото знам) не достатъчно изследван…
С коментара си @MacTeP ме подсети за 2 много интересни поста, пуснати в блога на „Кариери“ преди време. Много са поучителни и дават много основания за размисъл:
Експериментът „социализъм“ ; Експериментът „капитализъм“
Благодаря! Вярно са интересни! 🙂
Развитието на социализма се дължи най-вече на успешното германско външно разузнаване по време на Първата световна война и на могъщата пропагандна и репресивна машина на Съветския съюз по-късно, както и обстоятелството, че са спечелили Втората световна война после (което им дава възможност да си разпространят влиянието из целия Източен блок) 😉 . Както съм казвал и преди комунизмът отива в Русия с брониран влак.