The Day of the Doctor
За почитателите на английския научно-фантастичен сериал Doctor Who специалният епизод под заглавието The Day of the Doctor беше дългоочаквано събитие, за което в последните няколко седмици бяхме надъхвани с цяла поредица от трейлъри и два прикуъла – The Night of the Doctor и The Last Day – и което трябваше да ознаменува петдесетата годишна на франчайза със завръщането на някои от класическите му герои и нов поглед към един от фундаменталните за развитието на главния му персонаж елементи в последните години – The Time War, грандиозния конфликт между народа на Доктора и зловещите далеки (daleks).
По размера на първото изречение в този материал можеш да съдиш за въздействието, което ми оказа гледането на самия епизод – излязъл на 23-и – и което бе толкова емоционално, че не ми позволява да събера мислите си в отрязъци текст, по-кратки от няколко реда. За мен Doctor Who винаги е бил любим сериал, при все удивително неравномерното му развитие, което позволява гениални епизоди да се редуват с изключителни примери за посредственост и изтъркани теми да се завръщат отново и отново във всевъзможни окраски и форми, а това ще рече, че, въпреки че очаквам всяка нова серия с нетърпение, то обикновено е комбинирано със страх от евентуално разочарование.
За щастие, The Day of the Doctor опроверга този страх, предлагайки ни вълнуващо драматично приключение в най-добрите традиции на сериала, обединяващо почти криминален сюжет с бърз екшън, класически хумор и сърцераздирателна драма под шапката на тази вълшебна псевдонаука – запазена марка на Doctor Who – в която много ни се иска да вярваме напук на факта, че научната ѝ стойност клони към абсолютната нула.
За качеството на специалния епизод с продължителност от около час и петнайсет минути допринесоха и невероятната химия между Дейвид Тенант (в ролята на Десетия доктор) и Мат Смит (като Единадесетия доктор), и актьорската игра на Джон Хърт, който ни представи моралната дилема на Доктора от времето на войната, изправен пред избора да унищожи своя народ или да продължи да бъде безсилен свидетел на изличаването на милиарди животи на многобройни светове от различни галактики и времеви периоди. А списъкът на специалните гости се допълваше от Били Пайпър и Том Бейкър (съответно в ролите на придобило разум оръжие на галифрейците, имитиращо Роуз Тайлър, и музеен куратор, който може да е, а може и да не е Четвъртият доктор).
Единственият проблем, който имах с The Day of the Doctor е, че краят му влиза в сериозно противоречие с хронологията на сериала и особено със събитията от The End of Time, но предвид загатното развитие на новия сезон все още не можем да знаем дали начинът, по който то ще се разреши, ще ни впечатли или разочарова.
За финал: специалният епизод на Doctor Who, за който и този път не са пестени средства и въображение, е направо задължителен за всеки фен на приключенията на ексцентричния извънземен пътешественик във времето и пространството, и без никакво съмнение е измежду най-силните проявления на поредицата от дълго време насам.
