Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Манипулацията ГМО II: Как се формира консенсусът

Доброволно признавам, че консенсусът е нещо хубаво. Наличието на всеобщо съгласие в рамките на дадена професионална група или на обществото като цяло, е необходимо условие за нормалното протичане на каквато и да е човешка дейност. Така например математическата наука не би могла да се развива без онези положения, които е прието да наричаме аксиоматични. Бизнесът би пострадал, ако всеки възприемеше свой собствен календар и пр.

Това, което обикновено ме кара да бъда нащрек, обаче, е опитът на определена партия или друга институционализирана формация (или отделен човек, ако щеш) да представи своята позиция като общоприета. Положението се усложнява допълнително в случая, в който няколко политически сили, граждански сдружения и фирми, които иначе рядко биха влезли в съюз едни с други, изведнъж заговорят за консенсус по дадена тема.

В този случай алтернативите са две. На първо място е възможно всички те да казват истината, а онези, които не ги подкрепят, да са заблудени (в крайна сметка всички сме приели, че Земята е кръгла и не е редно да се разграничаваме, само защото някой, когото не харесваме, мисли същото). Другият вариант е тези формации да са открили едни в други естествени съюзници в защитата на своите си интереси.

Ситуацията става още по-интересна, когато единствената общност от хора, която е компетентна по обсъждания проблем – тази на професионалистите, занимаващи се с него, е и основната, разваляща консенсуса. Тогава е почти сигурно, че се намираме в условията на втората алтернатива.

(Вероятно много хора ще кажат, че тя не е задължително лоша. Самият факт, че един голям сегмент от обществото подкрепя дадена идея, за тях е гаранция за меродавност. Не съм съгласен. Повечето трагедии в човешката история са станали възможни, именно заради подобна „демократична” подкрепа на фалшиви вярвания и идеологии – като започнеш от изгарянето на вещици пред погледа на цялото екзалтирано население на даден град, преминеш през зловещите революции и диктатури в подкрепа на приетата от повечето хора утопия за всеобщото равенство и завършиш с Холокоста.

Погледни собствената ни държава. Мнозинството българи гледат на представителите на малцинствата като на по-ниска категория човеци и в същото време се хвалят наляво и надясно с вродената си толерантност. Това не ни носи и никога няма да ни донесе нищо добро.)

Но да не се отклонявам. За мен защитата на каквито и да е интереси чрез манипулация ги дискредитира напълно. Точно такава е ситуацията, когато става дума за ГМО.

Тук е мястото да дам отговор на въпроса, който навярно вече си задаваш: каква е връзката между това дълго „лирическо” начало и темата на този материал.

Просто е! В него ще се позанимавам с опитите на различни политически сили, еко-, био- и „граждански” сдружения и всевъзможни активисти да ни излъжат, че по позицията, която поддържат, има консенсус. Докато в първата статия по темата (която ти препоръчвам да прочетеш, за да добиеш по-пълна представа за целта на поредицата), посочвам някои от най-популярните им твърдения и защо те са, ако не откровено неверни, то поне проблемни, тук ще се опитам да отговоря на следните два въпроса: защитават ли някакви собствени интереси противниците на ГМО, които все ни се представят като безкористни борци за всеобщото благо; и с какви средства правят това.

Но преди да нагазя в дълбокото…

Disclaimer: Нито една част от този материал не е и не бива да се тълкува като насочена срещу някого конкретно, включително, когато той е споменат в него. Целта му е да обсъжда практики, не хора. И въпреки че обявявам практиките за манипулативни, знам, че не е задължително онези, които ги прилагат, да го правят със съзнателната идея за манипулация. Напълно валидни хипотези са те просто да са глупави и/или мързеливи.

В отбора на…

… противниците на ГМО влизат толкова много различни играчи, че дори простото им изброяване ще отнеме пространство. Една добра отправна точка е сайтът (или кампанията) Граждани.eu, където е даден списък с някои от тях. Тук ще спомена само онези, които са по-интересни: Сдружение АГРОЛИНК (което впрочем е звездният състезател в анти-ГМО кампанията), Българска асоциация Биопродукти, фондацията за биологично земеделие Биоселена, Националната асоциация на зърнопроизводителите, Българската асоциация на фермерите и Националната научна асоциация по пчеларство.

Нещо да ти прави впечатление?

(Разбира се, в списъка, който цитирам има множество други организации, повечето от които екологични. Едва ли, обаче, някой се заблуждава, че Българското общество по индианистика, сайтът за домашни любимци Ohmypiggy.org, Центърът за бременни жени и Йога клуб „Патанджали”, например, могат да организират мащабна кампания срещу каквото и да било.)

Ситуацията, оказва се, много би приличала на „граждански” протести срещу Майкрософт, организирани и финансирани от Apple. Или срещу Тойота – с финансовата подкрепа на Ферари.

Още по-интересно е положението, ако обърнем внимание на личностите и политическите формации, които се противопоставят на промените в Закона за ГМО. Няма смисъл да споменавам партия „Зелените”, защото от нея друго не може да се очаква. Много от останалите играчи, обаче, са точно онези, срещу които образованите млади българи се изправиха преди няколко месеца – БСП, ДПС и НДСВ. Редом с тях е президентът Първанов. Малко по-назад: СДС и ДСБ. И като споменах последната партия: изключително интересно е, че тя е в един тим с т.нар. Гражданската лига на България (с председател станалия доста популярен напоследък Стефан Гамизов), която директно я обвинява в „политическа корупция” именно във връзка с ГМО.

Ще завърша изброяването, отдавайки дължимото на форума на БГМАМА, който, по всичко изглежда, следва принципа, че няма значение срещу какво се протестира, стига активизмът да не спира дори за момент.

Няма никакво съмнение, че много от противниците на генномодифицираните организми са идеалистично настроени млади хора, изгарящи от желание да спасят всички ни от всяка следваща невидима заплаха (при все че първата асоциация, до която те ме водят, са хунвейбини, не граждани). Възможно е да приемем, че известните на всички ни фамилии Станишев, Доган, Христова, Първанов, Костов и Гамизов просто се опитват да натрупат дивиденти на гърба на един протест, който медиите направиха много популярен. Но не разбирам схващането, че цялото биопроизводителско войнство участва в анти-ГМО кампанията, водено от вродения си алтруизъм.

Заблуда

е ключовата дума в тази ситуация. Когато става дума за генномодифицирани организми, тя е повсеместна – т.е. на всички нива, на които може да се разглежда проблема. Заблудата започва именно с опитите на противниците на ГМО да убедят всички останали в безкористността си, но далеч не се изчерпва с това.

Най-важното „идеологическо” оръжие при нея е познато в логиката като Reductio ad Hitlerum. Монсанто произвежда ГМ храни, започват аргументирането си споменатите по-горе играчи. Монсанто е зла корпорация (каквото и да означава това, съотнесено към една законна бизнес формация), следователно ГМО са нещо лошо. Така описано, твърдението звучи нелепо и точно затова то обикновено е маскирано с една и съща повтаряща се информация за злокобността на врага, която целенасочено (както вярвам, че е) или не ни пречи да го възприемем в чистата му форма.

Споменавайки Монсанто, заблудата не спира дотук. От противниците на ГМО винаги научаваме, че корпорацията има навика да подкупва водещи политици и да манипулира общественото мнение (който „навик” е базиран на един изолиран пример). Ерго всяка законодателна промяна в полза на генетичното инженерство трябва да е организирана – при това под масата – от нея.

(Не знам ти какво мислиш, нито имам представа дали корпорация Монсанто има пръст в дебата за ГМО в България. Най-малкото това незнание би трябвало да спира всеки – тъй като никой досега не е представил някакво документално доказателство в тази връзка, различно от едно извадено от контекст изказване – да отправя толкова категорично обвинение. Още повече, че ако то е вярно, лобисткият екип на корпорацията е гола вода.)

След ясното дефиниране на двата лагера – благородните противници на ГМО, които напълно безкористно са изправени срещу зловещия капиталистически гигант (да ти говори нещо заглавието „Давид срещу Монсанто”) заблудата може да се насочи към самите вече дискредитирани модифицирани организми. Тук тя приема по-фина форма. Списъкът от статии, посветени на проблема, на сайта forthenature.org – впрочем многозначително наречен ГМО: Невидимата заплаха – например, започва с изречението, че е изключително важно всеки от нас да се информира добре по темата, за да направи своя съзнателен избор „за” или „против” ГМ храните.

С удоволствие подкрепям този подход. Кой ли не би го направил? Това, което не ти казва горното изречение обаче, е, че то е празен лозунг. Нормално е да очакваш от събеседник, който прокламира съзнателния избор, някаква балансирана и ненатоварена идеологически информация. Познай какво откриваш в линковете на forthenature?

Заблудата, обаче, не спира дотук. След като окончателно срине всяко доверие в ГМО, тя навлиза в полето на заявените цели на противниците им. На една по-ранна фаза на истерията моят добър познат Борислав Сандов (чието име не може да не си срещал, ако въобще се интересуваш от проблема) лично ми написа, че той и представляваната от него партия не се обявяват срещу генномодифицираните организми по принцип, а са „за” правото на информиран избор. Много добре, казах аз, точно както, когато прочетох цитираното по-горе изречение във forthenature, гласувам с две ръце… но протестите на следващия ден нямаха нищо общо с това. И на по-следващия! Освен ако посланието не е закодирано в лозунга „Нещеме ГМО”, а злокобните озъбени домати по плакатите не са някаква вътрешна шега.

Следиш ли ми мисълта? Единствената цел на заблудата е да ни накара да повярваме, че не се води битка между две икономически алтернативи, а неравна борба между отчаяни благородни защитници на живота, здравето и природата ни (които – пред интелигентна публика – дори не са срещу ГМ храните като такива, а за „свещеното” право на избор) и зловещ корпоративен гигант, нов поробител, който няма да спре пред нищо по пътя си. Хъм!

Заплаха

е думата, която ми хрумна, след като стигнах до горния извод. Тъй като обществото не би реагирало, ако не се почувства застрашено, то трябва да бъде уплашено. В същото време заплахата не е насочена само към привържениците на каузата. Напротив, на много пъти тя индиректно стои на първата линия в спора с учени, застъпници на ГМО или просто хора, които не желаят да действат на сляпо и търсят повече информация. Заплаха са статиите с имена като ГМО: Невидимата заплаха (това е очевидно, нали?), Клонираните атакуват или Мутанти за закуска.

Същото се отнася за следващия, превърнал се в нарицателен, текст:

Аз съм готов да пребия – буквално, физически – човек, който съзнателно и целенасочено освободи генно модифицирани видове в дивата природа (in the wild). Или прокара законодателство, чиято цел е (практически) неконтролираното освобождаване на ГМО в природата. Или действа в защита на ГМО, воден от икономически интерес. Заради пари.

В случая, освен директна заплаха, имаме фино внушение. Застъпниците на ГМО храните се водят от икономически интерес, противниците им – не. Ето един алтруистичен възглед, който можеш да си припомниш следващия път, когато ти предложат „био” домати на двойна цена.

Цензура

или по-скоро опит за цензура се наблюдава всеки път, когато даден материал в защита на генномодифицираните организми се обявява за платен от „зловещата корпорация” и се иска спирането му. Най-фрапиращият пример, за който се сещам, е Facebook групата „Спрете пропагандата на ГМО в българските медии” (още повече че такава няма – тъкмо напротив). Но цензурата има и друго проявление, пример за което е изтриването на мнението на учен – защитник на генномодифицираните организми – в БГМАМА. В по-сериозния си вариант, тя се изявява в тоталното медийно нежелание за публикуване на каквито и да е статии, които са про-ГМО или дори неутрални.

Спам

е последното проявление на манипулативния подход, на което смятам да обърна внимание. В случая под „спам“ разбирам появата на многобройни отявлено агресивни коментари под всеки материал в интернет, който не може да бъде спрян (тъй като българските блогъри, за щастие, са независими) и в същото време не отговаря на приетата ортодоксия. Въпросните коментари рядко са по темата или се отличават с аргументи – тяхната цел просто е да покажат, че на всеки човек с особено мнение се падат няколко десетки противници на ГМО.

Взети заедно заблудата, заплахата, цензурата и спамът създадоха това усещане за консенсус по темата ГМ храни, за което всички научихме от медиите преди няколко дни. Нито тяхното изброяване, нито свързаният с него текст, не изчерпва манипулативните примери, свързани с анти-ГМО движението. Настоящата статия – и без това твърде дълга – има за цел само да маркира, не да прави обстоен анализ.

Предполагам си обърнал внимание, че в нея не е застъпена една много важна тема – тази за промените в Закона за генномодифицираните организми, (аргументацията на) исканията във връзка с тях и начина, по който противниците на ГМ храните ги представиха в общественото пространство. Това е целенасочено – тъй като въпросът е важен и не може да се разгледа в рамките на това изброяване, ще се спра на него в отделен материал: „Манипулацията ГМО III: Законът и ние“.

Благодаря за търпението!

4 коментара

  1. Вашата публикация е добавена…

    Вашата публикация е добавена в Намери нещо от нищо.нет! Това е линк от където може да гласувате за нея и да я промотирате: http://www.nishto.net/node/9593 ….

  2. Marfa каза:

    Да спамна: поздравления, човече!

  3. чичи каза:

    Прекрасна статия!

  4. Определено добра статия! С тоя спам не спряха повечето хора.