Крадецът вика…
Малко предистория: на 2 юли тази година в e-vestnik се появи статия със заглавие „Явор Колев е прав за Chitanka. Недоволството в случая е колективна цигания”. Не тук е мястото да те занимавам с пропуските и откровените глупости в аргументацията на автора – ако си видял „произведението” му, навярно са ти направили впечатление. Това, от което наистина бях удивен в споменатия материал, обаче, се съдържа в предпоследния параграф. Цитирам:
В България в интернет и в печатните медии се краде тотално. И е-vestnik е жертва. Голяма част от съдържанието му е преписвано постоянно от други сайтове като afera.bg, blitz.bg и др., които са специализирани в кражби. Над 200 статии и интервюта, и двойно повече снимки са препечатани без разрешение в 10-ина вестника като “Папарак”, “Шоу”, “Политика”.
Е, какъв ти е проблемът с този текст, може би ще попиташ. По принцип никакъв. Позицията, че интернет пиратството достига застрашителни размери и трябва да бъде ограничено, е морална и заслужава пълната ми симпатия. Оплакването, че от e-vestnik се краде постоянно, навярно не е лишено от основания (въпреки че нямам лични наблюдения и не мога да коментирам). Тогава?
Както навярно си се досетил от заглавието, недоволството ми е породено от факта, че аз самият мога да се нарека „жертва” на кражба и то точно от страна на e-vestnik, тъй като моята статия „За Бербатов, виртуалния хейтър и психологията” се появи там, не само без да бъда попитан, но дори без някой да си направи труда да ме уведоми за това.
(Тук е мястото да вметна, че по начало нямам нищо против подобна практика – все пак тя разширява кръга на читателите ми – и излизането на мой материал, където и да е, винаги ме е радвало. Това, което не мога да понасям, е лицемерието. Дебелоочието да се оплакваш, че си пострадал от практика, която най-безсрамно експлоатираш. Същото това лицемерие, което те кара да викаш „Дръжте крадеца”, докато ръката ти е в нечий джоб.)
С което предисторията свършва. Случаят ме остави с горчив вкус в устата, но в крайна сметка беше забравен… до вчера. Именно снощи, докато разглеждах какво ново се е появило в Свежо, ми направи впечатление, че няколко коментара в различни блогове, които вече бях прочел, трупат гласове и посещения не за авторите си, а – позна – за e-vestnik.
Така че ми хрумна да събера онези от тях, които намеря, в настоящата статия и да попитам хората, отговорни за създаването им, дали са питани или поне знаят за тяхното препечатване (въпреки че съм почти сигурен какъв отговор ще получа). Ето ги:
Материалът на dzver „Цветанов и битите” се появява като част от „малкия коментар”, озаглавен „Нагъл ли е Цветанов или просто милиционер”.
Друга статия, посветена на днешното управление – „Башмайсторът” от блога на Комитата, може да бъде открита под заглавието „В десетката: Борисов – башмайстора”. Интересно – към нея е приложена снимка от същия блог, но от различен текст.
Малко по-ранната „Краят на шльокавицата” на Григор Гачев, ще намериш с името „В десетката: Краят на шльокавицата в интернет”.
Материалът „Кошмар пред 6-о РПУ, София” от Блога на нервната акула също попада в тази категория. (Тук заглавието – не особено изненадващо – е „В десетката: Кошмар пред 6-о РПУ”.)
Това се отнася и за: „Кейбълтел – Disconnecting People” (от блога на Мишо – търси името „В десетката – Blizoo или няма форум, няма проблеми”), както и за „Премиерът-слънце” (с автор Златина Колева и едноименно заглавие в e-vestnik), „Писмо от МВР” (публикувано в личния сайт на Атанас Чобанов; заглавието запазено), и прочие.
Та – връщайки се към основната си тема – да запитам: Уважаеми блогъри, предлагани ли са ви пари за публикуването на споменатите материали (както и на други, които съм пропуснал)? Все пак става дума за комерсиално издание, което печели от реклама. Някой поинтересувал ли се е изобщо дали сте съгласни те да се появят на страниците на e-vestnik? Поне уведомени ли сте за тяхното качване там? И не на последно място – какво мислите за твърдо заявената принципна и цитирана по-горе позиция срещу пиратството в контекста на предишните ви отговори?
Покорно благодаря.
Моят блог е с лиценз, който позволява употребата на статиите ми без изрично съгласие, със споменаване на източника. От e-vestnik за мен са коректни.
И моят блог е под лиценз CC-BY – така че формално погледнато, от e-vestnik не са нарушили закона. Въпросът е доколко е морално протестирането им.
Като начало, не зная под какъв лиценз е e-vestnik. Ако е под несвободен лиценз, препечатването на мои статии там е не докрай морално в съчетание с протеста им (ако и да е законно). Ако пък е, не разбирам защо протестират, че ги „крадяли“.
Като продължение, мисля, че са напълно не в час със случая „Читанка“. Той е реално продължение на случая „bezmonitor.com“. Ще го напомня: виртуалната библиотека на слепите. По закон има право да използва произведения, дори защитени с авторски права. На практика беше заплашена от КК „Труд“ да свали произведения, чиито права били техни. Администраторът й, Виктор Кирилов, поиска какъвто и да било разумен документ, че те реално имат правата. Не получи нищо подобно. Въпреки това свали всичко поискано, на добра воля. В КК „Труд“ мирясаха… хе-хе, шегувам се. След като беше свалил всичко, поискано от тях, те му пратиха НСБОП (сега ГДБОП), за да затвори сайта му изцяло.
Ето за това става въпрос. Ако в e-vestnik подкрепят такива „праводържатели“, да го напишат направо. С чиста съвест ще приложа в блога си условие, че разрешението за препубликуване за тях не важи.
Честно казано, аз съм на мнение, че цитираната от мен статия (първата, която съм линкнал) е показателна за това каква е позицията на e-vestnik по темата. Все пак там се казва и: „В случая създателите на chitanka.info искат да минат метър. Крадат и се крият. И призовават за помощ, че им пречат на кражбите“.
Ето тук можеш да видиш какъв лиценз се използва там.
Освен dzver, лицензът, под който Григор си пуска статиите, също позволява копиране – тук долу го има.
Мои статии също са се появявали в e-vestnik, като хората точно са спазвали винаги изискванията на лиценза.
Но шом ти не публикуваш под отворен лиценз, редно е наистина от e-vestnik да поискат разрешение.
Всъщност, преди писанието на e-vestnik (това, което цитирах) никога не съм се замислял дали позволявам препубликуване или не. Статии от e-lect (и от e-comedia по-рано) са се появявали на вече доста различни места и почти винаги съм получавал mail, който поне да ме информира (по правило постфактум). Не искам да бъда разбран погрешно – що се отнася до мен, всеки може да вземе и да публикува, каквото си иска оттук, стига да ме посочи като източник. Това ме ласкае.
В тази връзка, когато материалът ми излезе в e-vestnik, не реагирах по никакъв начин. Даже почувствах труда си оценен. Но когато оттам започват да се оплакват, че другите – видиш ли – крадат от тях, това вече дразни. Както казва Григор, може всичко да им е законно, но при положение, че повече от половината им материал е взет от другаде и им носи приходи (без да са похарчили нищо за него), нямат никакво морално право да обвиняват когото и да било в кражба.
Мое мнение!
Уважаеми спорещи, искам малко да хвърля светлина върху предмета на спора. Горният текст – не видях кой е автор, няма име – съдържа неверни неща. Много от цитираните заглавия на препечатани от блогове материали в e-vestnik не са никакво нарушение на авторски права, защото в съответните блогове са посочени права за ползване и нямат запазени такива. А с няколко от посочените автори имам кореспонденция по мейла, в която ги уведомявам как ползвам материалите им. Досега нито един не е изразил несъгласие, отговорите им ги пазя в пощата си. Принципът, по който препечатвам от блогове, е следният – чакам да минат 1-2 или 3 дни, след като съответният текст е публикуван (понякога и повече), след това го препечатвам при мен, за да не отмъквам от читателите на блога – ако текстът направи впечатление чрез „Свежо“ или другаде. Но досега се случва така, че текстове от блогове се забелязват и прочитат от повече хора, след като ги пусна аз в e-vestnik, дори в „Свежо“. По-нататък – блоговете не са професионални медии, но за мен са много ценни с гледните си точки и точно нестандартния си форми и език в някои случаи. Когато се говори за кражби за авторски права, се имат предвид професионални медии. И когато afera.bg препечатва без свян от мен и от различни други сайтове, това е кражба от пряк конкурент. А e-vestnik не е конкурент с никакъв блог. Блогър, който не е оповестил в блога си, че има запазени авторски права, няма какво да претендира за тях и да ме упреква мен. А някои блогъри дори мейл не си оставят, за да може да им пише човек. При такова взаимодействие винаги са възможни грешки, мой колега също качва текстове от блогове в e-vestnik, за някой не знам, виждам ги чак в сайта. Но досега никой не е протестирал, освен един господин, чийто оплаквания от blizoo пуснахме (авторски права за потребителски оплаквания?) и той после се извинява, като му писах, че е абсурдно. По принцип, малко е смешно блогърски текстове неглиже, някои от тях съвсем непрофесионални, авторите им да се изживяват като живи класици, чиито авторски права крадат. Ако някой се чувства ощетен – да предяви претенции. Готов съм да отговарям насреща. Аз лично съм предявил такива. Ще опиша подробности в e-vestnik. А недоволният автор на горния текст, доколкото си спомням, протестираше, че сме препечатали от някакъв сайт без никакви права за ползване неговия текст за Бербатов. Дори не разбрах отначало за кой текст става дума и още не съм сигурен. Поканих го да каже кой е, за да го махна от сайта, той не се обади. Ако иска, да се обади тук и да каже.
Иска ми се да го оставя без коментар, но…
Първо, името на автора го има на пет места на тази страница. Знам, че не е много, но все пак се среща по-често, отколкото в която и да е статия в e-vestnik. Но човек трябва да може да гледа.
Впрочем, ако полагахте толкова усилия да проверявате информацията си, колкото да пишете неверни твърдения, господин Бакалов, никога нямаше да се роди статията, която цитирах. Ще дам още един пример. Изречението „Поканих го да каже кой е (текстът), за да го махна от сайта, той не се обади“ е далеч от истината. Авторът (същият, чието име не можете да откриете) си каза точно какво има предвид, но коментарът му така и не беше пуснат на сайта Ви. При все това друг потребител веднага посочи текста, който Вие така и не намерихте :P.
Второ, остатъкът от коментара Ви говори сам за себе си. Мисля е малко обидно човек, който си прави голяма част от трафика от текстовете на блогъри и същевременно е способен да реди такива изречения, да обвинява същите тези хора в липса на професионализъм. Впрочем кой казва, че блоговете не са Ви конкуренти.
(И още нещо – авторът на настоящия блог – този, дето никъде му няма името, де – работи от близо 5 години в медийната сфера и е наясно, че текстовете на най-добрите журналисти дори не могат да стъпят на малкия пръст на тези на първокласните блогъри.)
За финал, един безплатен правен съвет. На почти всеки идиот е ясно, че, когато в даден договор (в случая лиценз) липсва определена правна норма, се прилага текстът на релевантния закон (в случая този за авторското право). Rings a bell?
Но както и да е – целият Ви коментар не е релевантен към темата. Аз се оплаквам от наличието на двоен стандарт и лицемерно отношение, Вие затъвате в конкретика, която беше дадена само за пример. Няма голямо поле за диалог.
Забравих нещо. Най-безскупулно ще цитирам блога на споменатия в статията Мишо, не за друго, а понеже (непряко) подкрепя казаното от мен.
Ето неговите думи: „Един от големите български сайтове e-vestnik.bg публикува без разрешение статията ми „Кейбълтел – disconnecting people“ от моя блог misho.eu. При това (от там) си позволиха да променят заглавието отново без мое разрешение. Ако аз бях постъпил както ИК „Труд” с Читанка, трябваше да използвам факта, че съм журналист от национален всекидневник и да се оплача където трябва. И съответно Явор Колев с неговите милиционери да сложат белезниците на Иван Бакалов, да му конфискуват техниката и да го накарат да лази с качулка по пода на офиса.“
Цитатът е от тук :).
Приятелю Юри,
Цитираш много избирателно. Ето продължението на текста на Мишо. Май е точно обратното, а?
Вместо обаче да реагирам първосигнално, аз дори сложих приятелски линк към е-вестник и пост фактум добавих автоматично разрешение за всеки желаещ да публикува материали от блога ми. Тъй като от е-вестник бяха публикували линк към сайта ми в края на материала, аз получих като „заплащане” 150 посещения само от него. Което (ако ми беше останало време да си търся рекламодатели и да слагам банери) по груби сметки би ми докарало печалба между 3 и 6 лева.
(Моля целият случай със статията за близу да се разглежда като пример, не като случай. Е-вестник така или иначе получиха съгласието ми за публикуване на материали от блога ми около час след като тя беше публикувана. Най-вероятно не са си погледнали пощата 🙂 )
От една страна – печалба от 0 лева, врагове и срината репутация, от друга страна 3-6 лева, безплатна реклама и едно партньорство, от което печелим и аз и колегите от е-вестник.
Извинявам се за недоглеждането, но първоначално не разбрах кой е авторът на текста. По повод вашите коментари – въпросният misho.eu, след като написа това, което цитирате, му писах и той ми отговори, че се чувства неудобно. И според мен наистина трябва да се почувства неудобно. Защото е написал някакви си свои перипетии с кабелния си оператор, които някой им дава голяма трибуна. Това не е авторски коментар или статия и не видях да е е защитен някъде. Ще ми посочите ли нещо, което да ме опровергае? И авторът се съгласи. И дори да твърди друго, съм готов да отговарям. Ако смятате, че има нарушение, наистина съм готов съм да отговарям. Аз съм много повече години в медийната сфера. Съжалявам, но в мое лице ще намерите най-върл защитник на авторски права. И кажете с две думи кой е вашия текст в е-вестник да го изтрия. Аз така и не съм сигурен след цялата дандания за кое става дума. На идиот като мен трябва да се обяснява повече.
Dropeshev, по какъв начин това, че човекът е проявил разбиране, променя факта, че текстът му е бил взет, без да бъде уведомен. Как това, че се е държал приятелски оневинява e-vestnik? И защо, според теб, цитирам избирателно, а не (както е в действителност) последователно единствения пасаж от текста, който е релевантен за дискусията?
Господин Бакалов, за мен е удоволетворително, че проявявате желание да отговаряте. (В интерес на истината, аз не съм убеден, че проблемът ми е с вас – от прочетеното дотук оставам с впечатлението, че Вие наистина държите на принципа за авторското право, а проблемът е в – да кажем – липсата на синхрон между работещите в сайта Ви. Ммм?) Все още не разбирате за какво е статията, обаче – което навярно се дължи на това, че аз не обяснявам достатъчно добре, знам ли!
Както написах три пъти, проблемът не ми е, че даден мой материал се е появил някъде. Голяма работа – даже ми прави трафик, така че трябва да съм Ви благодарен. Проблемът е, че – по мое мнение – само човек, който е напълно сигурен в моралната си чистота, има правото да обвини някой друг ПО ТОЛКОВА КАТЕГОРИЧЕН НАЧИН и без да постави в контекста уговорката за собствените си действия. В смисъл, от afera.bg взимат материали от Вас, без да Ви питат, нали?
Вие, обаче, взимате от (някои) блогове, без да ги уведомявате. Какво ще Ви стане, ако превърнете уведомяването в практика – нещо, което е нормално между самите блогъри :)?
Що се отнася до случая с Мишо, напълно сигурни ли сте, че от Афера някой ден няма да излязат със същия аргумент: „Какъв му е проблема? Пише си някакви неща и ние им даваме голяма трибуна“. (Поне моят опит – оттам са ми взимали най-малко два текста – показва, че също слагат линкове към оригинала, т.е. допринасят за трафика Ви.)
Впрочем, някои от материалите в e-vestnik са от блогове, на които има реклами, така че моля да запазите твърдението за пряката конкуренция за момента. Не отричам, че може да имате уговорка с тях, обаче, за това – освен да изразявам личното си мнение, питам какво е това на останалите?
Един теоретичен въпрос: ако аз си сложа реклами и после публикувам Ваш текст, ще ме включите ли моментално в списъка с крадците, въпреки че имате реклами, а сте публикували мой?
Да повторя – за цитираните от вас в горната статия имена и заглавия – съобщил съм на авторите и съм им публикувал коректно статиите. Имам и техни мейли в отговор, освен от един или двама, които не са си оставили мейл-адрес в блога. Да ви ги покажа? С две думи – не съм нарушил никакви закони, дори с онези изключения, когато нямам връзка с автора. Не съм нарушил и морални норми, каквото и да си мислите. Имате право да ме осъждате, ваша работа. Виждам, че и dzver е отговорил по-горе по случая. Повече няма какво да допълня.
Така може да се въртим много време, но няма смисъл. Увереността Ви е покъртителна :D.
И аз да повторя – има случаи (тук се споменаха поне два – моя и този в блога на Мишо, и то при положение, че малка част от авторите на цитираните от мен статии – които са малка част от препубликуваните от Вас – коментираха темата), в които действията Ви са директно нарушение на лиценза (това, че Мишо впоследствие си е променил мнението и е тръгнал „да Ви се извинява“ по никакъв начин не променя факта).
Ако се поинтересувате от лиценза на dzver (който – оказа се – ползва и Григор), ще видите, че в почти всички останали цитирани случаи пак го нарушавате (не случайно съм споменавал заглавията). Това също е факт.
И накрая, както спомена Григор по-горе, да използвате свободни текстове, за да печелите пари, без обезщетение, и в същото време да обвинявате други медии за това, че печелят от ваши текстове без обезщетение, просто е неморално. И това е факт.
Толкова :).
Моят лиценз позволява свободно използване също. Нямам против е-вестник да ползва текстовете ми, въпреки че не съм съгласна винаги с позициите там.
По-неприятно ми е, че ме препечатват вече няколко пъти в Труд, които не понасям, но какво да направя, аз съм си избрала този вид лицензиране.
Добре де, защо всички сте се отказали от хубавата утвърдена практика, когато става дума за препечатване в комерсиално издание да се иска разрешението на автора? 🙂
Освен това никой (с изключение на Григор Гачев) не ми отговори дали намира за морална позицията на e-vestnik срещу Читанка и в подкрепа на един твърде консервативен модел на авторското право в светлината на практиката на същия. И не на последно място, само аз ли намирам за нелепо твърдението на Бакалов, че текстовете в блогове не били предмет на въпросното (все пак не бива да забравяме, че лицензът само урежда ползването и по никакъв начин не отрича правото на автора)?
За пореден път думите ми се изваждат от контекста. В случая с е-вестник ставаше дума за нещо съвсем друго, а не за конкретния случай. Dropeshev горе много добре го е показал.
Не ми харесва обаче отношението на Иван Бакалов към блогърите по принцип, изказано в по-горните му мнения. Едва ли не, че те сътворяват боклуци, които той от добро сърце слага в сайта си да им направи добро. Докато той е близо до върха на българската журналистика и къса билетчетата на желаещите да минат по-нагоре.
Само че, господин Бакалов, когато някой недоволен потребител на blizoo напише в Гугъл името им, за да си излее недоволството, материалът в е-вестник излиза на първа страница и ви генерира посещение. Така че за Вас в случая печалбата е много по-голяма, отколкото за мене. Ако и аз бях дребнаво скроен човек, щях да поискам наистина да го свалите. С 280 посещения за 3 месеца нито щях да стана по-богат, нито по-известен. Още повече, че преди е-вестник материалът бе препечатан на още няколко места, включително и в онлайн изданието на вестник „Класа“. Така че „голямата платформа“ си я имах и преди вас. И най-малко вие, господин Бакалов сте човекът, който би трябвало да коментира дали трябва или не трябва да се чувствам неудобно и едва ли не, че трябва да ви целувам ръка.
Така че аз нямам, не съм имал и няма да имам претенции към е-вестник за публикуването на мои материали. Нито ще искам пари. Това обаче, което искам, е уважение. Че съм се постарал да напиша нещо и съм го дал безплатно. Така че в случая Читанката > е-вестник. Защото след като публикуват произведение на определен автор, читанкаджиите не ходят да обясняват колко са велики, каква услуга са му направили и как той трябва да се чувства неудобно.
П.П. Другото нещо, което един възпитан човек прави, е да не си коментира електронната кореспонденция публично. Нека само да ви напомня г-н Бакалов, че чисто технически все пак бяхте в нарушение в продължение на един час :).
Държа да кажа, че не смятам, че съм извадил думите ти от контекста. Статията, в която е цитатът, е по друга тема, да, но самият цитат е завършена цялост. Както ти намекваш в коментара си тук, твоето отношение на добронамереност и позицията ти за безплатното разпространение по принцип по никакъв начин не променят факта, че от e-vestnik са откраднали написан от теб текст. Това е и моята позиция – не ми пука дали мой материал ще излезе там или не, но се ядосвам, когато оттам започнат да обвиняват други медии в същото. Що се отнася до отношението на Бакалов към блогърите, то си WTF, а те го хранят по дяволите!
Впрочем, имаш не лош блог :). Ще наминавам да го преглеждам, когато излиза по нещо ново.