Torchwood: Miracle Day

Когато за първи път се запознахме с него през 2005 г., капитан Джак Харкнес беше просто измамник от далечното бъдеще, опитващ се да припечели на гърба на далечното минало (и по-конкретно на Втората световна война). Тогава той за малко не успя да унищожи Земята по невнимание – спряха го един по-особен доктор, една руса красавица и безмилостно включената Deux ex machina – после се помота оттук та чак до 99 хиляди и не знам коя година и накрая взе, че умря.

С което всичко можеше да свърши. Стига, разбира се, да не беше своевременната намеса на вече спомената красавица, подкрепена от силата на нещо, което ще наречем „времеви вортекс”, а ти сам ще си откриеш какво значи, ако не искаш да тънеш в неведение завинаги. Long story short, капитан Харкнес бе върнат в света на живите, а злите тенекиени кутии, които се предполага да всяват ужас – изхвърлени от него.

Допълнителен туист в и без това усукания му живот донесе осъзнаването, че за момента не може да умре – поне не по обичайните начини, включващи наръгване с нож, прострелване, испански грип, пътуване в космоса без скафандър или от старост. Дали това е благословия или проклятие е спорен въпрос. Безспорно бе, че на Джак Харкнес му се отваря много свободно време. А тъй като е чаровен и живо се интересува и от двата пола, продуцентите решиха, че най-добрият начин да го убие (така де, фигуративно казано) е да заблести в собствено телевизионно шоу.

Тук забавлението свърши… за да отстъпи мястото си на нов вид забавление – по-зряло, по-мрачно и каращо те да мислиш. Torchwood за разлика от Doctor Who не беше писан за цялото семейство. На моменти той не е подходящ за деца – не, по-скоро обратното, има места, които и децата могат да гледат, обаче по-малко. Първият spin off в най-новата епоха на най-популярното британско шоу, бързо се превърна в нещо адски различно. Тук лошите не са консервни кутии, добрите измират с няколко идеи по-често и брутално, а щастливият край подлежи на интерпретация.

Историята на Джак Харкнес започна да извиква сериозни теми – например за природата на смъртта – и още по-сериозни скандали – например по въпроса допустимо ли е показваме как двама типични „истински” мъже

(т.е. екшън герои със стоманени мускули, кратки и лесно запомнящи се реплики и скъпи модерни джаджи – из „Речник на по-тъпите представи на средния мухльо”)

изпитват би- или направо хомосексуални наклонности във века на свободата, и не е ли това вече прекалено много, след като ни отнеха даже Дъмбълдор.

За да не си помислиш, че го хваля прекалено, Torchwood не е винаги добър сериал, обаче по правило е по-провокативен и софистициран, отколкото може да се очаква в контекста на „екшън, в който наш’те громят гадните инопланетяни с каквато огнева мощ им е налична, за да можем всички да спим спокойно”.

След известна пауза новият сезон запазва всичко споменато, леко изменяйки фокуса на тазгодишната морална дилема, вкарвайки адски интригуваща (поне засега) мистерия, нови базуки, джипове и хеликоптери, а и като цяло сериозен мащаб, плод на сътрудничеството с големия брат с видимо по-големия джоб отвъд океана. Джак пак е тук, заедно с всички оцелели до момента, които се броят на нещо като половината пръсти на едната ръка без малко… и отново е уникален представител на човешкия род.

Така де преди беше сигурно, че няма да умре. Сега това не се знае.

Новият сезон се казва Miracle Day и, ако може се съди по първия му епизод, са прави онези, които твърдят, че докарва creepiness-а на Twin Peaks. В допълнение към bad-ass тайните агенти, симпатичните лекарки и възкръсналите убийци-психопати. Дано само да запази нивото, че тази година се нагледахме на глупости под най-различни форми.

Няма да казвам по коя телевизия го дават, защото така или иначе съм сигурен, че ще си го намериш на едни места, които ние всички ненавиждаме със същата страст, с която ги бори Явор Колев.