Конфликтът в Украйна и първият закон на петрополитиката

Преди повече от десетилетие известният американски журналист и писател Томас Фрийдман формулира т.нар. първи закон на петрополитиката. Той гласи, че цената на петрола и свободата винаги вървят в противоположни посоки в богатите на петрол авторитарни държави като Русия, Саудитска Арабия, Иран и Венецуела. Този закон донякъде следва същата логика, както и по-отдавнашното виждане в средите на икономистите, че огромните залежи от природни изкопаеми често пъти водят до негативни икономически и най-вече политически последици в държавите, които разполагат с тях (известно още като холандска болест).

Първият закон на петрополитиката също така отразява изцяло емпиричното наблюдение на Фрийдман, че когато цената на петрола е висока, автократичните лидери затягат контрола си над своите поданици и са по-склонни да се впускат в задгранични авантюри, без да се притесняват от международното обществено мнение и западните санкции. Обратно, колкото по-евтин е петролът, толкова по-склонни са автокрациите да се вслушват в гласовете на собствените си граждани и да играят по правилата на световната сцена.

Това наблюдение е от особено значение що се отнася до вътрешната и външна политика на руската управляваща върхушка. През август 2008 г., когато цената на барел суров петрол тип Брент беше около 113 долара, избухна кратката война между Русия и Грузия. През февруари 2014 г., когато цената бе около 108 долара, започна конфликтът в Украйна, който доведе до скоростната окупация на Крим. Днес цената на барел петрол тип Брент наближава 100 долара след месеци на почти непрекъснат ръст и Русия отново демонстрира мускули на световната арена, Путин призна сепаратистките Донецка народна република и Луганска народна република в пълен разрез с международното право и никой не е съвсем сигурен какъв ще е следващият му ход.

По мое мнение, агресивната политика на режима в Кремъл е движена както от разбирането, че днес относителната му сила в геополитически план е достатъчна, за да си вземе онова, което руската върхушка смята за свое, така и от ясното осъзнаване, че това съотношение на силите е крехко и силно податливо на влиянието на цените на природни изкопаеми на международния пазар. Дори на фона на опитите в последните години държавните приходи да зависят в по-малка степен от продажбите на нефт и природен газ, е много трудно да си представим, че Русия би водила същата политика, ако суровият петрол струваше 20 долара.

В тази връзка е нереалистично да се очаква, че новият кръг от санкции, които ЕС, Великобритания и САЩ ще наложат, макар и болезнени, ще имат наистина сериозен ефект, докато пазарната конюнктура е такава. (Решението на Германия да замрази сертифицирането на Северен поток по всяка вероятност ще причини по-големи неприятности на руската икономика в дългосрочен план от забраните за пътуване на приближени на режима, санкциите спрямо банки и ограниченията за правене на бизнес с Донецк и Луганск, но разбира се няма да спре Путин.)

Малко спирачки пред амбициите на Кремъл в бъдеще ще бъдат толкова ефективни, колкото мащабните инвестиции в алтернативни енергийни източници и електромобилност, които да понижат цената на петрола през следващите години, да ограничат ресурсната зависимост на Европа от Русия и да лишат руската хазна от огромен процент от приходите ѝ.

Ако горното е вярно, можем да направим две прогнози. Негативната е, че никаква форма на натиск няма да принуди руския президент да направи крачка назад. В най-добрия случай той ще се върне към преговори, само за да узакони статуквото, а в най-лошия ще продължи да дестабилизира Украйна и да оказва натиск върху НАТО през следващите месеци, дори това да доведе до срив на рублата и пореден спад в жизнения стандарт на неговите поданици.

Положителната прогноза обаче е, че при отсъствието на мащабни реформи – които режимът на Путин няма как да извърши – относителното влияние на Русия ще отслабва с времето, а с него и желанието ѝ за външнополитически авантюри. Или иначе казано, санкциите може и да не спрат Кремъл, но Тесла определено ще го направи.

П.П. Изображението е на Asim Alnamat и е свалено от Pexels.