Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Витроникс измерение

За редовните читатели на E-lect не е тайна, че харесвам творчеството на Богдан Русев още от времето, когато той пишеше книги-игри под псевдонима Робърт Блонд, и че смятам книгата му Ела при мен за едно от малкото модерни български литературни произведения, които стават за нещо. Тъй като намирам и стила на писане, и идеите на Русев за много близки, той е сред малкото автори, чиито произведения си купувам автоматично, без да се фокусирам върху иначе значими подробности като тема и оформление.

Последното е важно за книгата, за която ще си поговорим днес. Тя се казва Витроникс измерение, написана е от Робърт Блонд със съавтор Владислав Аначков и, ако не беше последното, въобще нямаше да я погледна. Причината: предната корица ми навява единствено думата „кич“ (какъвто, предполагам, не е бил замисълът), а анонсът на задната е толкова наивен, че мога само да си представям, че е насочен към десетинагодишни деца (каквато, струва ми се, не е целевата аудитория на тази книга).

Обаче фенщината си е фенщина, така че аз се сдобих с Витроникс измерение заради името на автора напук на опасенията си, че ще прочета литературния еквивалент на Power Rangers – но с рицари и дракони. Е, страховете ми до голяма степен се оправдаха, но въпреки това не съжалявам особено. Понякога всеки има нужда от малко бързо забавление с много екшън и нулева дълбочина, и от тази гледна точка Витроникс измерение е напълно четима книга. За мен историята е наивна, а героите – плоски, обаче диалозите на моменти успяват да са доста готини, докато бързо развиващото се действие храни любопитството ти почти като в по-гледаем филм на Майкъл Бей – тоест достатъчно, че да искаш да видиш какво ще стане дори с риск после да се биеш по главата за загубеното време.

Големият проблем, поне по мое мнение, е, че не става никак ясно за кого е написана Витроникс измерение. Ако книгата е за малки деца, те навярно ще се изкефят на шарените илюстрации, простичките сблъсъци между „добри“ и „лоши“, приказните сетинги и приключенстването, но няма да разберат нищо от прокрадващите се опити за философстване, псевдонаучната терминология и отворения финал. Ако пък е за пораснали, проблемът ѝ е, че вероятно е доста по-детинска, отколкото авторите ѝ са си представяли.

Не на последно място, Витроникс измерение изглежда е романизацията на спектакъл под същото име (или нещо от сорта), така че ако целта ѝ е да го рекламира пред широката публика, с известно неудобство ще трябва да призная, че поне по отношение на мен тя е постигната. Аз съм искрено любопитен да видя как този текст може да се изиграе на сцена – пък и с ясното съзнание, че е вероятно накрая да се бия по главата за изгубеното време.

Ако очакваш някаква присъда или препоръка, ще трябва да те разочаровам. Било то защото харесвам творчеството на Богдан Русев, понеже от време на време се вдетинявам или по друга причина, но за мен Витроникс измерение се оказа guilty pleasure. Дали и при теб ще е така? Има само един начин да разбереш.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.