Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Защо няма да изтрия профила си във Facebook

По време на предварителните избори за президент на САЩ през 2016 година британската компания със съмнителна репутация Cambridge Analytica е наета от един от водещите кандидати на републиканската партия. Неговото име е Тед Круз. По официални данни кампанията на Круз харчи 5.8 милиона долара за услугите на „консултантската“ организация, които както признават още тогава разочарованите членове на екипа на кандидата, „не работят много добре“.

Вторият сериозен проблем, който има Круз с Cambridge Analytica е, че скоро става ясно, че тя работи и за още един републикански кандидат – Бен Карсън. Фактът, че кампанията на Карсън катастрофира далеч по-рано и по-сериозно от тази на Круз, би трябвало да светне червена лампичка. Както отбелязва репортерът от New York Times Кен Вогъл: „Най-голямата тайна на Cambridge Analytica [e]: Това е надценена компания, носеща малка стойност… на кампаниите и политическите комитети, прибягващи до нея“.

(Друг журналист, Саша Айсенбърг от Bloomberg, който по съвместителство е един от големите авторитети по отношение на модерните технологии, използвани в политическите партии, приключва разговорите си с представители на британската фирма крайно скептичен към претенциите ѝ: „Мениджъри и анализатори в Cambridge [Analytica] демонстрират объркване, ако не и  крещящо невежество, по отношение на базови понятия, свързани с американските [избирателни] кампании“. Мнението му за британската компания е допълнително подкопано от факта, че изводите, до които „прецизният“ ѝ софтуер стига за него, влизат в крещящо противоречие с резултатите, получени от психологическия тест, който той си прави в Университета в Кеймбридж.)

При това положение не е никак случайно, че президентската кампания на Доналд Тръмп се свързва с Cambridge Analytica след края на предварителните избори на републиканската партия, но и в крайна сметка, както пише CBS News, се отказва да използва услугите ѝ.  Първият факт е следствие от това, че едни от големите донори на Тед Круз – семейство Мърсър – са важни инвеститори в консултантската организация. По всичко личи, че представителите на клана Мърсър виждат работата с Cambridge Analytica като необходимо условие за всеки, който желае да се възползва от финансовата им подкрепа, така че когато Круз отпада от надпреварата и семейството насочва парите си към кампанията на Тръмп, последната скоростно сключва договор с британската фирма.

Вторият факт е резултат от това, че екипът на Тръмп преценява услугите на Cambridge Analytica като „безполезни“ и установява, че електоралните данни, предоставени му от Националния комитет на Републиканската партия, са „значително по-точни“.

Оставяйки настрана въпроса за ролята на консултантната организация за победата на Тръмп – която по всичко личи е нулева – няма съмнение, че начинът, по който тази организация се е сдобила с информация за милиони потребители на Facebook, е меко казано проблемен. В резултат от разкритието, че анализатор на име Александър Коган е използвал личностен тест, за да придобие „личните данни“ на 50 милиона души (нарушавайки правилата на социалната мрежа), които впоследствие е продал на Cambridge Analytica, интернет  беше залят от призиви хората да изтрият профилите си във Facebook, за да накажат „по-страшния злодей“.

При все че, разбира се, нямам проблем с това всеки да направи каквото пожелае с виртуалното си присъствие, аз намирам тези призиви за меко казано зле информирани по най-малкото три причини.

На първо място, няма никакво доказателство, че Facebook по какъвто и да е начин е съучаствал на Коган. Анализаторът е използвал публично достъпното API на социалната мрежа, към което десетки хиляди други разработчици прибягват, за да разработват продукти, носещи стойност на нейните потребители и обществото като цяло. Истината е, че почти всички големи интернет приложения дават достъп до подобни интерфейси и няма сила на света, която да гарантира, че злонамерени индивиди или организации не биха измислили начини да ползват този достъп с някаква неморална цел. В същото време обаче публичните API-та са част от културата на споделяне и отвореност в мрежата, и в огромния процент от случаите допринасят за развитието на модерния модерния интернет с всичките му плюсове за живота на няколко милиарда души на планетата.

(През февруари например аз се заиграх да напиша мъничко приложение, което се връзва с публичното API на Twitter, търси туитове по ключова дума или фраза, или пък по потребител, сортира резултатите според критерии като дата, брой ретуитвания, брой последователи и прочие, и в перспектива ще прави простички анализи.)

Отделна тема е, разбира се, че Facebook е проявил голяма доза нехайство по отношение на част от данните на потребителите си. Съдейки по развитието на API-то му от 2014 г. насам този проблем е отразен, но…

Пълната сигурност онлайн е недостижим блян

Втората причина да не подкрепям призивите за триене на профили в социалната мрежа е, че за мен лично е изключително наивно да се смята, че това, което сме готови да крещим на света, е „лично“, „интимно“ или „тайно“. Аз не споделям във Facebook неща, които не искам да са публично известни, и смятам хората, които го правят, за толкова неадекватни, както онези, които хвърлят пачки на телефонни измамници през прозорците.

Ако ми позволиш аналогията, възможно е говорейки гръмогласно на площада да бъдеш чут от злонамерен човек, който да използва откровенията ти срещу теб. Проблемът обаче не е, че съществува публична платформа, където гласът ти ще бъде чут – а че ти самият си безотговорен, когато прибягваш до нея.

На трето място, но не и по важност, мисленето, че разполагайки с информация за нас, някоя зловеща организация може да манипулира поведението ни, насочвайки ни по пътища, по които сами не сме готови да поемем, не просто изключва идеята за свободната воля, но и не отговаря на наличните доказателства. Ако добре звучащи практики като „микротаргетиране“ и „психометричен анализ“ бяха ефективни по начина, по който се опитват да ни ги представят, през последната година щяхме наистина да се забавляваме с детайли от живота на американския президент Тед Круз.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.