В помощ на бедните
Всеки път, когато прочета някое от предложенията на политиците ни как да се помогне на бедните, косата ми се изправя, лицето ми пребледнява и ми отнема доста размисъл, за да преценя дали споменатите бедни ще успеят да се възстановят от поредния удар, който им се готви, и колцина ли от тях ще изгубят и последните си шансове за по-добър живот в резултат на благородните усилия на още по-благородните ни господари.
Най-хитрият популистки трик, чрез който държавните мъже и жени на България (а и по света) „помагат“ на онеправданите, е да им „вдигнат“ минималната работна заплата (МРЗ), като в случая под минимална работна заплата се разбира правителствената забрана за работодатели в частния сектор да наемат хора за по-малко от определена месечна сума. Вече съм писал – а и всеки студент по икономика би трябвало да го учи някъде през първата си седмица в университета – защо тази мярка има изцяло антисоциален характер и води до нарастване на безработицата, намаляване на държавните приходи, увеличаване на държавните разходи, повече трудности за бизнеса, ограничаване на икономическия растеж и в крайна сметка още проблеми за всички български граждани, така че няма да се повтарям.
Тъжно ми е за хилядите, които ще останат (или ще продължат да са) без работа, след като правителството реализира идеята си да вдигне МРЗ от 310 на 340 лева през януари. Именно те вечно са най-прецакани от опитите на политиците да оправят живота им и те винаги са най-лесно манипулируеми, понеже същите тези опити ги хвърлят в спирала на зависимост от държавните подаяния, от която трудно се излиза.
Ако на някого от онези, които сме си избрали за народни представители, наистина му пукаше за бедните, той щеше да предложи например:
Да бъде въведен необлагаем минимум върху 200 лв. от заплатата на всички българи, което би донесло на хората с ниски доходи повече пари, отколкото теоретично могат да се надяват да спечелят от 30-левовото повишаване на МРЗ, без да ги има негативните ефекти, свързани с второто.
Да бъде намалено ДДС върху храните, лекарствата и електроенергията, което би позволило на хората с ниски доходи да потребяват повече, отколкото теоретично могат да се надяват при 30-левовото повишаване на МРЗ.
Да бъде намалена осигурителната тежест, което… следиш ми мисълта!
Има две основни причини политиците рядко да предлагат мерки, които в действителност биха подобрили живота на бедните. Първата е, че всички подобни предложения водят до това държавата да харчи по-малко, респективно по-малко пари да попадат в ръцете на „водачите“ ни и техните спонсори. А втората – че, докато има унизени и отчаяни, винаги ще има хора, които да гласуват за позьорската загриженост за съдбите им и да пращат във властта безскрупулни кариеристи.
Welcome to 2014! Не бъди измежду тези, които ще се изненадат заедно с целия български парламент, че безработицата ще достигне рекорди нива, при все всичките благородни усилия на депутатите. Когато това се случи, просто си спомни, че не е имало смислен икономист, който да е предвидил друго, и помисли на кого ще повярваш следващия път.
