Fire and Fury
Първото, което трябва да знаеш за Fire and Fury: Inside the Trump White House – дълбоко противоречивата книга, посветена на първите осем месеца от президентството на Доналд Тръмп – е, че опитът на американския президент да спре публикуването ѝ няма прецедент в историята на страната. При все че сред предшествениците на Тръмп има няколко имена, които са използвали заплахи в опит да повлияят на медиите (най-известен, разбира се, е Ричард Никсън), а също и такива, които са започвали дела за клевета в лично качество и след като слязат от власт, настоящият „лидер на свободния свят“ беше първият, опитал се да спре каквато и да е публикация с твърдението, че тя евентуално го клевети.
Показателно за това колко добре защитено все още е словото от правителствен произвол в САЩ е общото мнение, че дори да заведе дело срещу издателя на Fire and Fury, президентът няма никакъв шанс да го спечели. Адвокатът му до момента не е посочил нито едно лъжливо или „клеветническо“ твърдение в книгата и вероятността да го направи в бъдеще не е особено голяма – от една страна, понеже авторът Майлък Улф се е доверил на сериозен екип от fact-checker-и и libel reader-и (две позиции, на които като че им липсва какъвто и да е еквивалент в българската медийна среда), за да формулира текста си по начин, който би го „подковал“ в съда. От друга, защото съдебната практика е твърдо на страната на журналистите в сблъсъците им със силните на деня и това едва ли скоро ще се промени.
По всяка вероятност най-важният извод от опита на Тръмп да блокира публикуването на книгата на Улф беше, че в наши дни подобна реакция не просто трудно ще постигне целта си, но почти със сигурност ще има обратен ефект. Скандалното продава, а малко неща са по-скандални от това най-могъщият държавен глава на планетата да посвети огромна част от вниманието си на обикновен журналист, разказал нещо за него. Резултатът, съвсем естествено, беше, че Fire and Fury се превърна в бестселър, веднага щом се появи на пазара.
Второто, което трябва да знаеш за Fire and Fury, е, че въпреки стремежа на автора и издателя ѝ да представят книгата като някакво откровение, натъпкано с нова информация, която едва ли не ще промени възгледите ти за президента на САЩ и неговия екип (и напук на желанието на Тръмп на свой ред да ни убеди, че съдържанието ѝ е просто измислица), разказът на Майкъл Улф трудно ще изненада човек, който е следил достатъчно активно ставащото в Белия дом през последната година.
Авторът несъмнено е изключително добре информиран. (Според The New York Times например прословутата среща между Роджър Ейлс – бившия директор на Fox News, който напусна медията през 2016 г. след обвинения в сексуален тормоз и почина през май миналата година след като се подхлъзна в банята си и нарани фатално главата си – и Стив Банън от 4 януари 2017 г. всъщност се е състояла в дома на Улф, който успява да я възпроизведе с толкова големи подробности, главно защото като домакин е бил активен участник в нея.) При все това повечето събития, за които се разказва във Fire and Fury, са познати на всеки с поне малък интерес към случващото се отвъд океана, а наистина новата „пикантна“ информация от кухнята ни е представена най-вече индиректно, препредавайки историите и мненията на високопоставени функционери в Белия дом и членове на кръга около президента (на първо място Стив Банън). Улф е достатъчно внимателен, за да ни предупреди, че тези истории не само са изкривени през политическата и житейска призма на авторите си, а на моменти директно си противоречат една на друга.
Голяма част от наистина скандалното съдържание във Fire and Fury се появи в медиите, още преди книгата да излезе на пазара. Повечето от останалото само допълва основните позиции на автора, които така или иначе са ти известни, ако си следил активно Тръмп:
а) президентът се информира предимно от телевизията, трудно възприема информация в писмен вид и създава проблеми на служителите си, които не успяват да го накарат да вникне в детайлите на този или онзи проблем;
б) той използва силно ограничен набор от думи, често пъти се повтаря, рядко успява да е консистентен в изказванията си и като цяло създава впечалението, че или поначало е малограмотен, или развива старческа сенилност;
в) много от хората в обкръжението му са правили неласкави коментари по негов адрес – вариращи в не особено широкия интервал от слабоумен до шибан идиот;
г) Тръмп е жаден за внимание и уважение – най-вече от страна на медиите, които той самият определи като фалшиви и които при все това продължава да следи с огромен интерес;
д) поне до момента, в който генерал Джон Кели пое позицията на началник на канцеларията на президента, в Белия дом има три центъра на влияние – Стив Банън, представляващ alt-right движението, Райнс Прибъс, който олицетворява естаблишмънта в Републиканската партия, и Иванка Тръмп-Джаред Къшнър, които могат да минат за либерали;
е) резултатът е неспиращия хаос от последната година, в еднакви дози притеснителен и забавен за следящите го.
Без съмнение, за мен най-интересен във Fire and Fury беше образът на Стив Банън – човек, за когото знаех крайно недостатъчно и който в книгата е представен в далеч по-добра светлина, отколкото очаквах (въпреки че Улф не пести критики за прекомерната му самоувереност и политическите грешки, които доведоха до изхвърлянето му от Белия дом, а в перспектива и до унизителното му падение в последния месец). Според книгата, Банън е дълбоко образован човек, който е натрупал стотици книги по пода в апартамента си, интересува се от философия и история, и с лекота цитира класически мъдрости. Единствен член на обкръжението на Тръмп, който – по думите на Улф – има завършена философска основа и цялостна (па макар и погрешна) стратегия за това президентство, бившият редактор на Брейтбарт става жертва на собствения си манипулативен опит да се превърне в главен тълкувател на тръмпизма.
Встрани от езиковата бариера, Fire and Fury вероятно ще бъде трудна за четене за всеки, който не е следил внимателно последната година в американската политика. В книгата се споменават страшно много имена и ако човек не е запознат с поне прилична част от тях, неминуемо ще му е трудно да се ориентира в многобройните им интеракции. За онези, които се интересуват от днешния обитател на Белия дом и обкръжението му, Улф предлага сравнително интересна перспектива. Ако очакваш разтърсващи разкрития, зловещи скандали с потенциал да задвижат процедура по отстраняването на Тръмп от президентския пост или кой знае какви нови пикантерии от личния или професионалния му живот, Fire and Fury по-скоро ще те разочарова.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.