По неговия начин

Читателите на E-lect знаят, че тук ценим успеха, когато е постигнат с честен труд, талант и упоритост. Това само по себе си щеше да е достатъчно да харесвам Димитър Бербатов, обаче той успява да демонстрира и други качества, които уважавам, да служи за пример и да помага на българските деца чрез фондацията си. Тези положителни страни на един от най-големите футболисти в историята ни, както и интересът ми към житейския път на големите, ме насочиха към автобиографията на Бербатов, озаглавена По моя начин, при все че (както е ставало дума и друг път) биографичната литература като цяло ми е скучна.

Най-краткото определение, което мога да дам за книгата, се събира в думите интересна и поучителна. Напълно в духа на жанра, автобиографията на Бербатов разказва за живота му от ранното му детство досега, но пък темпото е неравно, акцентът е върху няколко периода, за които си личи, че на автора много му се говори, а популярният фокус върху тежките моменти, които героят на повествованието преодолява благодарение на свръхчовешките си качества, почти отсъства, като на негово място идва удоволствието от това да играеш играта, която харесваш. Образите (много от тях големи имена в спорта) са страшно живи, а дори аз – при все убеждението си, че успелите заслужават уважение – се изненадах от положителния начин, по който Бербатов говори за мнозинството от хората, с които го е сблъсквала футболната му кариера.

От моя гледна точка обаче, не това е най-важното. Живеем в държава, в която страшно много хора все още гледат на богатството и успеха като на неща, които могат да се постигнат, само ако има кой да те побутне в правилния момент, ако измамиш някого или ако имаш късмет. На този манталитет трябва да се дава постоянен отпор, затова и По моя начин е книга, която е ценна с фокуса си върху упорития труд, без който не могат да минат големите, компромисите с личния живот, оптимизма и ясната посока на развитие, които са основополагащи, за да постигнеш каквото и да било.

Бербатов е достатъчно възрастен, за да помни финалните години на комунистическата епоха и началото на прехода, така че в книгата му ги има и онези истории на упадък, лишения и грешни примери за подражание, които мнозина могат да разказват, но и нерядко биват заглушавани от псевдоносталгичната пропаганда по НРБ. (Болница, в която няма упойка, семейство, което е толкова бедно, че няма пари за колело на децата, социалистически идеал!)

Е, има я и картината на заслуженото богатство и още по-заслужената световна слава, която само може да ти подскаже, че няма значение какви са корените ти, стига да имаш качествата, чрез които ще покориш върха, да се стремиш да се развиваш и никога да не се отказваш.

На фона на всичко написано по-горе, едва ли ще те изненадам като ти препоръчам горещо По моя начин. Книгата е издание на Сиела, струва 25 лева и предполагам все още може да се намери по книжарниците.