Как се създава сензация

Оказва се, че даже една уважавана и сериозна медия не е застрахована от това да се изложи зверски пред по-интелигентна аудитория. Повод за горното ми твърдение дава фамозната статия в Дневник, озаглавена: „Студентите в САЩ: Бетовен е куче, а Микеланджело – компютърен вирус”, в която единственото що-годе вярно нещо е името на цитираното изследване. Тъй като нямам много време да остроумнича, а и никак не ми се иска да бъда голословен, днес ще се отклоним от традиционния за този сайт глупав сарказъм и само ще ти покажа част от грешките в посочения материал, с надеждата създателят му евентуално да си вземе поука.

Впрочем въпросната най-вероятно гласи: „Добрият журналист винаги трябва да проверява информацията си”. Като се има предвид, че Дневник се позовава (безрезервно, както изглежда) на Франс Прес.

От начало: в статията се говори говори за „редовното проучване Mindset на социолозите от колежа в град Белойт”. Оставям настрана нестандартния подход при превода на Beloit College, който не ни интересува… и насочвам вниманието ти към факта, че авторите на проучването Том Макбрайд (Tom McBride) и Рон Нийв (Ron Nief) нямат нищо общо със социологията, както между другото можеш да видиш на сайта им.

Пак там ще установиш, че методът им на работа не е статистически и те не публикуват извадки от отговори на някакви анкетирани студенти, а собствени наблюдения, така че във фразата, с която започва статията в Дневник („Повечето млади американци, които тази година…”) няма и грам истина.

Но нека се насочим към твърденията на вестника. Номер 1 казва, че според анкетираните Бетовен е куче. На английски? „Beethoven has always been a good name for a dog”. Разликата, струва ми се, е видима.

По-нататък, пише Дневник, за младите американци Микеланджело е компютърен вирус, а Чехословакия никога не е съществувала на политическата карта. Beloit College Mindset List обаче ни казва нещо малко по-различно, а именно: 1) They first met Michelangelo when he was just a computer virus (иначе казано, научили са за вируса, преди да знаят за твореца – нещо съвършено нормално, вземайки под внимание, че става дума за поколение ‘92); и 2) For these students… Czechoslovakia has never existed. Какво значи това? За всеки с познания по английски е ясно, че изказаното твърдение е, че страната не е съществувала в рамките на живота на младежите – абсолютна истина предвид възрастта им.

Същото щеше да се отнася за онзи параграф, в който се твърди, че „според студентите Германия никога не е била разделена на ФРГ и ГДР и винаги е била една държава”, ако тя изобщо фигурираше в изследването. Фърги и за мен е певица, а не херцогиня, а що се отнася до Клинт Истууд (Боже, как е написано името му в Дневник?!?), за който пише, че по думите на анкетираните „е режисьор и никога не е бил актьор”, текстът на сайта на Beloit College Mindset List гласи: „Clint Eastwood is better known as a sensitive director than as Dirty Harry”.

Стига толкова! Сега ясно ли ти е как се ражда сензацията?

За финал не мога да пропусна да се направя на интересен и да не попитам екипа на иначе най-уважавания от мен вестник: Мили журналисти, смятате ли да си вършите работата като хората или ще започнете да плащате на нас – скромните ви читатели?