Пренаселеност?
Вече е ставало дума, че имам немалко причини да смятам, че мястото на повечето членове на екологичното движение е зад плътни бели стени с тематично, закопчаващо се отзад облекло (като основна сред тях е, че всъщност ми пука и за природата, и за хората). В последно време те се увеличиха с още една, след като загрижени за бъдещето на планетата активисти по разни поводи взеха да се обявяват против продължаващия научен напредък в борбата със стареенето и свързаните с него заболявания – защото, видиш ли, ако скоро не се откажем от продължителния си живот, съвсем ще загробим Майката Земя™.
Четейки подобни коментари, на първо място не мога да си намеря място от радост, че еко фанатиците не са управлявали никъде по време на огромния напредък в медицината и общото качество на живота, които позволиха очакваната продължителност на последния (при раждане) да се увеличи между 2 и 3 пъти за двеста години. Малко след това идва ред на въпроса защо, при положение, че смятат, че сме твърде много и е наложително да намалеем, еколозите не дадат личен пример – ако не самоубивайки се, то поне като се откажат от постиженията на науката, които ги поддържат живи с по две-три десетилетия повече, отколкото им се полага.
Оставяйки настрана дребнавото заяждане, обаче, не мога да не насоча вниманието на природозащитната общност към факта, че модерните ѝ притеснения изобщо, ама изобщо не са нови. Точно обратното, още някъде около втори/трети век сл. н.е., римският теолог Тертулиан проявява силна загриженост от огромното пренаселване на света. По онова време хората са към 250 милиона – от биологична гледна точка, много повече, отколкото им се полага. Доста столетия по-късно човешката популация нараства до един милиард в началото на индустриалната революция, а един широко известен икономически „пророк” – Томас Малтус – предвижда скорошен апокалипсис, тъй като храната ще свърши.
Но, както всички знаем, това не се случва. За огромно неудоволствие на последователите на Малтус и всевъзможни по-късно излюпени черногледци, според които всеки следващ милиард е капката, която най-накрая ще прелее горчивата чаша.
Всъщност, ако хвърлим поглед на статистиката, всички населени места по света, взети заедно заемат едва към 0.05% от площта на Земята. Територията, която експлоатираме за храна и други ресурси е близо 12% и макар това да отговаря на нещо като 2/5 от сушата, в същото време влиянието ни върху световния океан е пренебрежимо.
С което не искам да кажа, че проблеми няма – напротив. Само че те, учудващо, са много по-слаби в държавите, които вече са осигурили висока продължителност на живота на собственото си население. Всички страни, в които може да се говори за пренаселеност в същински смисъл, са полуразвити, с висока смъртност и неработеща медицина (наред с други проблеми, на които не им е мястото в този текст).
Проблемът с причинно-следствеността в колективното съзнание на еко движението не се появява за първи път, а едва ли ще бъде и за последен. Мизантропското желание да бъде „спасен” светът като се пожертва човешкото развитие – също! А това е тъжно, защото именно развитието, рано или късно (но по-скоро рано) ще ни освободи от първобитната и разрушителна зависимост от възобновяеми ресурси, така че тази планета да успее да поеме несравнимо повече човешки същества, живеещи по-дълго и по-добре, без да нарушават естественото ѝ равновесие.
Звучи като фантастика? Само ако си „еколог”.
Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.
А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.
Както един приятел обича да казва, половината от хората не могат да мислят, а на другата им е противопоказно.
Винаги съм се чудел, защо народът така лесно се поддава на психози, а твърдоглаво отхвърля разумните доводи.
Аз вече не се чудя! 🙂
Не съм много съгласна с позицията ти.
Светът е изправен пред проблем с пренаселеността и той не е прищявка на отделни учени. В голямата си част, ест. с изключения, но голяма част от научната общност разглежда този проблем като се позовава на солидни научни и емпирични изследвания, насочени най-вече в посока на ресурсите, с които разполагаме и начина, по който ги използваме. И не само това, тези ресурси, които допреди сме имали в относително добро състояние, да вземем за пример почвите, сега в много части на света са сериозно деградирали. Както естествено се подразбира, те са едно от най-важните условия за производството на храни, съответно посрещане на нуждите на нарастващото население.
В допълнение на това територията, която казваш, че използваме и е годна да бъде използвана за аграрни нужди е сравнително малка, за да посрещне нуждите на подобна маса от хора.
А по отношение на човешкото развитие. Не ми стана ясно от това, което прочетох, в какво се състои според теб развитието на човечеството.
За възобновяемите източници на енергия. Според мен не е редно да бъдат издигани в култ и да се смята, че – видиш ли – те са светлината в тунела, в който се намираме. Но от друга страна са един достатъчно практичен инструмент за решаване на енергийните ни проблеми, поне на първо време.
Направих го на кирилица, за да се чете по-лесно.
Чакай да видим дали мога да отговоря! Първо, проблем с пренаселеността и проблем с използването на ресурсите са две различни неща ;). Средният американец използва 12 ПЪТИ повече ресурси от средния китаец, така че – ако изравним двете страни – около 300-те милиона американци са еквивалентни на 3 милиарда и 600 милиона китайци (включително по отношение на храната). Имаме проблем с ресурсите – по това, струва ми се, никой не спори.
За почвите няма да говоря, че не съм компетентен, но е факт, че по данни на ООН в момента човечеството произвежда достатъчно храна за изхранването на 10 милиарда души и тя дори нараства. Пак според ООН, ако се запазят сегашните тенденции, населението на света ще достигне този брой доста след 2050 година. Отново да кажа, Земята няма проблем с изхранването му и няма никаква необходимост от екстензивно земеделие поне пред този век.
За сметка на това, никой не може да предскаже колко още възможности крие интензивното. Като се замисля това май отговаря и на въпроса за масата хора (която не разбрах каква е, така че не мога да съм по-точен). Между другото по времето на Малтус и в цялата човешка история преди него масово сме измирали от глад. Днес гладната смърт отдавна е в историята.
И накрая, аз не мисля, че сме в тунел, за да имаме нужда от светлина ;). Човечеството е по-развито и в този връзка по-наясно с околната среда отвсякога. Възобновяемите източници (които са възобновяеми само в сравнение с т.нар. „невъзобновяеми“, де – всеки от тях има потенциала да бъде изчерпан или да престане да бъде полезен) са си идеален инструмент и без да ги издигаме в култ.
Важно е всеки да е наясно – според мен – че човечеството ще продължи да нараства и да живее все по-дълго – освен ако не избухне глобална война или пандемия, като и двата случая биха имали доста по-сериозни последици за света от тези, които това нарастване би причинило. Усилията на учените в тази посока трябва да се поощряват, не да се спират. (Всъщност последното е абсолютно неморално, при положение, че става дума за човешки животи.)
Трябва да се поощряват и другите учени в техните опити за справяне с предизвикателствата, които възникват. Това е пътят, а не да настояваме за спиране на прогреса.
(И пак да кажа: не е съвпадение, че в държавите с най-голяма продължителност на живота и най-развита медицина, в същото време природата е най-запазена! Връзката си е напълно правопропорционална.)
Истината е, че за да се избегне пренаселеноста и локалното изчерпване на ресурсите на отделни места, единственият изход е повишаване на културата и образованието на населението.
За съжаление, се работи усилено точно в обратната посока даже и в страните с по-висока цивилизованост. Това е изгодно за политиците, но за човечеството като цяло е много лошо.
@ Юри Иванов,
Като цяло пишете смислени неща, но прекалявате с оптимизма и понякога изказвате категорични твърдения, които са доста далеч от истината. Например това:
„Днес гладната смърт отдавна е в историята“
Реалната ситуация е следната: „Malnutrition is by far the biggest contributor to child mortality, present in half of all cases, says the World Health Organisation.“
Ето карта на недохранването по света, както можете да видите, има страни, в които над 1/3 от хората страдат от него.
Относно това ви твърдение, бих искал да видя в какъв контекст е: „по данни на ООН в момента човечеството произвежда достатъчно храна за изхранването на 10 милиарда души“
Тия дни четох (във финансов сайт), че в момента хранителните запаси в световен мащаб са на най-ниското си равнище от 37 години насам. Не е като да има храна за 10 милиарда.
Като питам за контекста, имам предвид например следното. Днешното производство на храна може би стига за 10 милиарда души, ако те са… вегетарианци. За производството на 1 кг. месо отиват между 3 и 12 кг. зърно, в зависимост от вида на животните и др. неща. И тъй като със замогването си китайците започнаха да си хапват повече мръвки в последните години, това стана една от причините за скока в цените на храните напоследък.
Колкото до световния океан, голяма част от рибните запаси вече също се експлоатират прекалено, над възможностите им за възпроизводство.
„В държавите с най-голяма продължителност на живота и най-развита медицина, в същото време природата е най-запазена! Връзката си е напълно правопропорционална.“
Също невярно твърдение. Например Ирландия, която допреди настоящата криза беше най-богатата страна в ЕС по БВП на глава от населението, някога е била изцяло покрита с гори. Днес гори там почти няма. В Бразилия джунглата все още е доста, но паралелно с икономическия възход на бразилците тече процес на унищожаване на все повече части от тази джунгла. Това, за жалост, е пропорционалната връзка – навсякъде по света.
Първо, гладна смърт в смисъла на масова епидемия, какъвто вложих в коментара си, и недохранване в съвременен смисъл са две тотално различни понятия. Второ, вярно, не съм уточнявал, понеже се подразбира, но имам предвид, че гладната смърт е в историята в КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ СВЯТ. Да, в Африка деца умират от глад. Но, ако ги нямаше гадните капиталисти, щяха да умират много повече.
За Ирландия: хайде погледнете кога са изсечени горите там! Пак казвам, не коментирам предкапиталистическия свят. Що се отнася до Бразилия, по-голямата част от разрухата в страната предшестваше икономическия ѝ възход.