Давностен срок

Помисли си как ти звучи следното твърдение: „личността на този човек не може да бъде сведена само до казуса с убийството, извършено от него, а темата за последното е изчерпана (нищо, че осъждане никога не е имало), така че да го оставим на мира“. Ако разсъждаваш нормално, предполагам естествено ще се съгласиш с първата половина от казаното. Личността на нито един човек – та бил той и убиец – не се свежда до някое определено деяние. Това обаче по никакъв начин не значи, че за деянието му не бива да се търси отговорност. Убийството си е убийство, без значение дали извършителят му е дявол или ангел, и разбирането, че то трябва да бъде наказано е част от моралния компас на повечето хора.

Уроците, на които ни учат аналогии като горната, обаче удобно се пренебрегват от българската политическа класа в последните няколко месеца – както стана ясно от едно изказване днес на лидера на ДПС Лютви Местан. Той без свян заяви, че „политическите реалности не могат да бъдат сведени до казуса „Пеевски“, а и той е изчерпан“. Подобно на престъплението от горния параграф и решението на господата Местан, Станишев и Орешарски да назначат Делян Пеевки за ръководител на ДАНС не изчерпва цялата им политическа дейност – по това водачът на ДПС е напълно прав. Но е нагло да се твърди, че казусът е изчерпан, само защото оттогава до днес е изминал някакъв период от време.

Да приемем за спора невероятното, а и съвсем невярно твърдение, че правителството, подобно на иначе добронамерен убиец, се е хванало да прави всичко по силите си, за да помогне на българските граждани. Въпросът е: даже да беше така, това дава ли му индулгенция. Ще бъдеш ли склонен да не търсиш отговорност на човека, ограбил апартамента ти или пребил сина ти да речем, понеже се е хванал да сади дървета в парка? Да, вярно е, че като хора сме склонни да прощаваме, но прошката не трябва ли да бъде предшествана от знак за разкаяние, който да ни увери, че престъпникът няма да ни нарани повторно, след като му обърнем гръб?

Политическите сили, подкрепящи правителството на Орешарски, така и не показаха, че се разкайват за назначението на Делян Пеевски, и фактът, че всячески се опитват да размият отговорността за него, като си я прехвърлят една на друга, го доказва.

Лютви Местан е изкусен майстор на словесните еквилибристики и аз съм сигурен, че думите му лесно могат да объркат лековерните, но изчистени от изящества те звучат просто така: „да, ние извършихме грешка, но не, нямаме намерение да поемем вината за нея, а пък сме и толкова готини, затова защо не вземем да я забравим, а!?“. Без съмнение, изкусна логика като тази единствено би свалила на земята от смях съдебните заседатели по делото на нашия убиец.

За съжаление, обаче в родната политика давността трае от ден до пладне, а змийският език на господин Местан ще продължава да убеждава хората в непорочността и незаменимостта на това управление. И така поне до оставката!