Добродетелта на пазара

Една съвсем нормална ситуация в магазина – повтаряща десетки други като нея – ме подсети за нещо, което икономистите забелязват за първи път преди над век и половина. „Благодаря“, казах аз на продавачката на щанда, подавайки ѝ парите за връзка банани, а тя от своя страна отговори „Аз благодаря“. На пръв поглед този акт на двустранна благодарност би трябвало да изглежда странен на онези наши сънародници, които живеят с мантрите за лошия пазар и бруталната екплоатация на капитализма. В действителност обаче той е израз на дълбоката ни колективна интиуция по отношение на пазара, която нито една антипазарна идеология така и не успя да изкорени – и затова не е случайно, че и двете страни в свободната размяна си благодарят взаимно в много различни култури и на голямо количество други езици по света.

Ако се замислиш, двупосочната благодарност звучи естествено, само когато имаме двупосочен обмен на ценности. Странно е например, когато ти благодаря за подаръка, който си взел за рождения ми ден, ти да отговориш „Аз ти благодаря“. Много по-нормални отговори са „Пак заповядай“, „Моля“ и „Няма защо“, и простата причина за това е, че в общия случай подаръкът носи ценност само на страната, която го получава.

По същата логика, едва ли мнозина от хората, сблъсквали се с държавната администрация някога са получавали, каквато и да е благодарност от бюрократите. Отношенията ни с онези институции, които не случайно наричаме „органи на властта“, се градят на власт и подчинение – ние имаме нужда от тяхното разрешение, за да направим нещо, и затова интуицията ни е да им благодарим, когато са ни го предоставили, но те не зависят пряко от нашето благоволение и затова тяхното интуитивно усещане е, че сме подробност от пейзажа, която просто трябва да бъде отметната.

Впрочем, точно по същата причина е почти невъзможно да се наредиш на опашка за повече от няколко минути, в която и да верига от частни магазини в страната (и ти трябва съвсем кратко чакане, за да се изнервиш на невероятната некомпетентност на служителите и мениджърите ѝ, които не са направили така, че клиентите им да не висят по цяла вечност), и е дори още по-невероятно някога да се наредиш на опашка пред държавен орган, на която да не поостанеш за поне няколко минути (а често пъти и много по-дълго). Разбира се, във втория случай ние рядко влизаме в спорове – и това е следствие от друго дълбоко закодирано интуитивно разбиране за света, което гласи, че частният бизнес съществува, за да ни служи в ролята ни на потребители, но държавните служители – напук на пропагандата – не работят за нас.

Причината, когато влизаме в отношения на доброволна размяна (или иначе казано, в пазарни отношения едни с други) да ни идва да си благодарим взаимно, е, че всяка една доброволна размяна повишава благосъстоянието на всички страни участващи в нея. Простичко казано, тази закономерност, забелязана от определени икономисти през втората половина на XIX век, означава, че, ако аз не ценях връзката банани повече от двата лева похарчени за тях, никога нямаше да участвам в размяната, а същото се отнася и за продавачката срещу мен, която не би ми продала бананите, ако ги ценеше повече от двата лева, които щеше да получи в замяна на тях.

В резултатът от това всяко пазарно отношение, в което не е намесена измама, е полезно както за отделните индивиди, така и за общността като цяло. Тук му е мястото да уточня какво се разбира под „пазарно отношение“ и „пазар“, тъй като впечатлението ми е, че много от опонентите на пазарната система никога не са се замисляли по този въпрос, а дори ако са го направили, имат мъглявата представа за пазара като за някакво зловещо чудовище, от което на теория бягат като дявол от тамян, без да осъзнават, че по необходимост почти всеки буден миг от живота им преминава в пазарни отношения с други човешки същества.

В икономиката „пазар“ не е нищо повече от кратко название за „доброволно взаимодействие между две или повече човешки същества, което включва някаква размяна на ценности“. В този смисъл пазарът не зависи от наличието на пари – затова и повечето икономически курсове обикновено установяват основните икономически принципи чрез примери и модели за немонетарна (или бартерна) размяна и въвеждат парите на по-късен етап. Всяка доброволна размяна по дефиниция е пазарна, дори когато на прима виста ти се струва, че не си платил нищо, за да участваш в нея (типичен пример за подобен обмен е ситуацията, в която аз ти споделям нещо, което не знаеш, а в замяна ти ми казваш нещо, което аз не знам).

Съответно икономиката, основана на доброволната размяна, е пазарна, а също така и капиталистическа (като второто наименование идва от натрупването на капитал, което ценностите, въплътени в културата на доброволност, позволяват). Ужасно много хора опонират на този начин за изграждане на обществените отношения, без в общия случай да осъзнават, че единствената му алтернатива е отношенията помежду ни да се градят на власт и подчинение – една част от нас да имат привилегията да се разпореждат с всички останали, а пък те да бъдат принудени да изпълняват заповедите им, без значение какви са личните им предпочитания.

От прочетеното дотук, както ще се досетиш, следва, че във всички случаи извън ограничения кръг на катастрофални заплахи – като например чужди нашествия или смъртоносни епидемии – за справяне с които пирамидалният тип обществени отношения понякога наистина работи по-добре, пазарът е по-моралният (или в духа на заглавието на този материал по-добродетелен) и по-ефективен начин да взаимодействаме помежду си.

От чисто етична гледна точка, това е така, защото само този вид отношения е изграден върху уважението към всеки един от нас като индивид. От утилитарна гледна точка, пазарът единствен подобрява благосъстоянието на всички участници в него.

Извън кръга на откровените психопати, обсебените от властта кариеристи и престъпниците, позицията на опонентите на пазара се гради изцяло на неразбиране, погрешна идентификация на определени властови отношения като пазарни или податливост на пропаганда. Дори за тях обаче би трябвало да е ясно, че именно онези държави по света, които са (били) най-пазарни, по правило днес са най-свободни, създават най-големи възможности за просперитет на гражданите си и опазват най-добре природата и историческите си паметници.