Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Защо спортувам?

FitnessНе е приятно да си го призная, пък и това време изглежда далечно сега, но имаше период в средата на 20-те ми години, в който физическата ми активност клонеше към абсолютната нула, а килограмите се трупаха като януарски сняг. Аз, разбира се, съвсем не бях единствен в това си преживяване – много приятели и познати също постепенно и неусетно увеличиха размерите си на този етап от своя живот, а ако и ти си около 30 годишен, ми се струва много вероятно да можеш да се „похвалиш“ с подобно развитие.

Първият ми стимул да се върна към спорта бе осъзнаването (внезапно и изключително закъсняло), че пътят, който следвам, скоро ще ме превърне в някаква тантуреста версия на мен самия, която никак, ама никак няма да харесам. За много други хора на всякакви възрасти това осъзнаване е също толкова важен повод да влязат в залата или да се заемат с друга форма на физическа активност, колкото и при мен. Не е случайно, че фитнесът ми се препълва с повече или по-малко пълнеещи индивиди на всеки първи януари,  а също и няколко месеца по-късно, когато наближи летният сезон. Не е случайно обаче и че мнозинството от тях изкарват по четири-пет седмици, отчайват се и повече не се връщат – е, поне не и до следващата Нова година.

Както съм споменавал и преди, една много важна причина това да се случи е, че мнозинството от хората имат крайно неправилни очаквания за скоростта, с която могат да постигнат видими резултати, докато спортуват и/или са се отдали на диета. Често пъти килограмите, които тези хора се борят да свалят, са се натрупвали с години и е абсолютно нереалистично да се смята, че този процес може да бъде обърнат за няколко седмици или дори няколко месеца. Друг важен фактор за постепенното опразване на фитнеса ми скоро след началото на всеки нов период на ентусиазъм е, че спортът – поне когато дава резултат – изисква усилия и отдаденост, с които не всеки може да се справи.

Да се поддържаш в добра физическа форма е трудно – страшно трудно – и аз мисля, че е почти невъзможно да го направиш, ако единствената ти причина е да свалиш тези няколко килограма или пък например да увеличиш размера на бицепса си, за да те харесват мацките. Всеки спорт може да бъде ужасно мъчително преживяване, докато го възприемаш като средство за постигането на някаква външна цел, а не като цел сам по себе си – а колкото по-мъчна е дадена дейност, толкова по-малко вероятно е да се занимаваш с нея продължително време.

Аз, за щастие, нямам този проблем. От време на време изненадвам по някой събеседник като му казвам, че не спортувам, защото искам да имам големи мускули или плочки на корема изваяни като мраморно творение на ренесансов скулптор, нито пък защото искам да се похваля с това „колко вдигам“. Тези резултати са важни и показателни за напредъка ми, но не са кой знае каква цел сами по себе си. Много по-сериозна причина е да запазя биологичната си възраст ниска, а здравето си – възможно най-добро – за десетилетия напред, но даже това не е първостепенната ми мотивация.

Спортувам, преди всичко понеже ми харесва да го правя. Малко неща имат терапевтичен ефект, сходен на този, който ми носи поредната тренировка. Спортът ми позволява да поизчистя съзнанието си от професионални дилеми, да се разтоваря от лични проблеми и в крайна сметка да живея по-пълноценно и с по-малко стрес. Покрай това, доста от творческите ми идеи напоследък се появяват някъде след поредния изтичан километър, или следващата приключена серия.

Спортувам и защото спортът ми помага да постигна по-добър баланс като в същото време развива ценности от типа на търпение, умереност и упоритост. А те, според мен, са от фундаментално значение за успеха във всяка сфера.

В крайна сметка, ако мога да посоча една причина, поради която аз продължавам да развивам физическата си форма, докато немалко приятели, познати и непознати не го правят, ще бъде честно да си призная, че тя не е свързана с някаква свръхчовешка сила на духа, караща ме да правя тежки жертви в името на голямата цел. Ако беше така, едва ли щях да изкарам много повече от всички останали, за които спортът е средство, а целта е някъде другаде. За мен обаче да спортувам е цел сама по себе си, а времето, прекарано в това занимание, вместо мъчение е период на огромно удоволствие.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.

1 коментар

  1. Благовест Цветанов каза:

    Аз съм на 26 и отскоро започнах да се занимавам със спорт. Мисля, че много добре си описал причината в статията. Харесва ми!