Психодясното?

В известен смисъл на този свят има само два типа хора. Първите се интересуват от идеи и, дори когато по една или друга причина стигнат до там, че да коментират личностите на опонентите си, го правят от принуда и отвращение, обикновено водени от желанието да обяснят защо с този или онзи човек няма как да се води интелигентен дебат. При вторите ситуацията е наобратно – тях идеите рядко ги вълнуват толкова, колкото – например! – парите на спонсорите им, а да очернят противниците си е единственото средство, с което разполагат в публичния дебат.

Нямам никакво намерение да вкарвам горното и без друго твърде опростено наблюдение в скалата ляво-дясно, най-малкото защото опитът ми говори, че има както изключително интелигентни и достойни за уважение личности с леви възгледи, така и пълни отрепки в десния лагер. Като цяло обаче ми се струва, че повече от хората в първата ми категория могат да се похвалят с „десни“ ценности като морален интегритет, а мнозинството от онези във втората се радват на презрението дори на задкулисните фигури, които ги използват за своите цели.

Ако очакваш някакъв задълбочен анализ на избухналата вчера пропагандна война срещу Протестна мрежа (ПМ), по-скоро ще се окажеш разочарован. Признавам си, че нямам достатъчно добра представа какви са идеите за съдебна реформа, които много от най-смислените ми познати подкрепят – не от апатия, разбира се, а защото 1. не съм специалист по темата; 2. за разлика, изглежда, от мнозина, смятам, че една структурна реформа в съдебната система може да има положителен резултат най-вече в комбинация с множество реформи в други сектори, с които по всичко личи това правителство няма да се заеме; и 3. вярвам на познатите си, че предложенията са поне стъпка в правилната посока. Съответно мога само да гадая кой точно се чувства застрашен от въпросните предложения и е готов да налее огромна сума пари за плакати, рекламни банери и материали в поръчкови (псевдо-)медии, квалифициращи определена група хора като „психодесни“ (впрочем, термин, който, доколкото ми е известно, беше измислен от голямата звезда на лявата псевдожурналистика Александър Симов в ярката му немощ да напише нещо по същество по който и да въпрос).

Това, в което твърдо вярвам, е, че ако опонентите на съдебната реформа и Протестна мрежа бяха читави хора и имаха собствени идеи, които да предложат на българската общественост, те нямаше да прибягват до долнопробни пропагандни трикове. В този смисъл, при все че аз не меля добре с някои от хората в ПМ и Реформаторския блок, а дори с онези, с които сме приятели, често пъти имаме немалки принципни разминавания, определено ги предпочитам пред жалките анонимници, за които публичният дебат се свежда до това да оградят няколко снимчици със смешен пропаганден текст.

Писна ми да го повтарям, но долнопробната псевдожурналистика, с която ни радват десетки медии в огромния диапазон от ПИК до Дума и Авторски поглед, ми изглежда много важен проблем на публичното общуване в България и поради тази причина всички ние би трябвало да положим повече усилия за нейното изобличаване, заклеймяване и осмиване.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да се абонираш за RSS feed-а на E-lect, по e-mail (малко по-нагоре и вдясно), да станеш приятел на сайта във Facebook или да последваш фийда му в Twitter. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш за това си решение.