Тази опция ще възстанови настоящата страница по подразбиране като върне всички затворени секции и категории.

Под пара

Raising SteamТери Пратчет е и ще остане извор на вдъхновение дълго след смъртта си. И преди е ставало дума какво влияние са ми оказали книгите от поредицата за Света на диска и колко близък намирам специфичния пратчетов подход на поднасяне на сложни и често противоречиви теми с много хумор. Произведенията на сър Тери се поддават на рамкиране дори по-трудно отколкото на филмиране, което ги прави още по-ценни в очите ми, при все че първият ми досег с тях бе свързан с интереса ми към фентъзи жанра, а впоследствие ме плениха хуморът и светогледът на персонажи като Самюъл Ваймс и Баба Вихронрав.

В крайна сметка Пратчет остави 41 книги за Диска (както и няколко други заглавия, действието в които се развива извън най-популярната му фентъзи вселена). Под пара излезе под номер 40 в поредицата. Този роман беше и последният, публикуван приживе, и един от съвсем малкото, които доскоро все още не бях чел. Той е и третата книга за сменилия професионалното си призвание Мокр фон Ментебрад, като едновременно с това включва немалко любими герои – от позагубилия форма лорд Ветинари до все така циничния Самюъл Ваймс и обкръжението му в градската стража на Анкх Морпорк.

В тази връзка, човек не може да не остане с впечатлението, че Под пара е създадена с идеята да бъде лебедова песен, в която за последен път, та макар и за миг, да видим на сцената много от персонажите, с които сме свикнали да свързваме необятната пратчетова вселена.

В тематично отношение книгата следва традицията от последните години да комбинира привидно несвързани сюжетни линии и идеи. На повърхността Под пара е произведение за техническия прогрес и начина, по който той променя света, а също и за лудизма, който го съпътства на всяка крачка. По-дълбоко е темата за екстремизма, несъмнено почерпена от случващото се по света, за фалшивия прочит на древни религиозни норми и за загубената битка на продавачите на насилие. На този фон дори не е учудващо, че към края си книгата успява да ни каже нещичко и за феминизма, освобождението на жените в традиционалистките общества и ролята, която модерните средства за разпространение на идеи изиграват в тази битка.

Въпреки че няма да стане любимият ми пратчетов роман, Под пара е чудесен финален поглед към част от рожбите на едно великолепно въображение. Като такъв, той е направо задължителен за почитателите на творчеството на сър Тери.

Ако тази статия ти допада, винаги можеш да станеш приятел на E-lect във Facebook или да последваш този сайт в Twitter.

А ако харесваш сайта и желаеш да подкрепиш развитието му, ще се радвам да ни станеш патрон в Patreon. Аз от своя страна ти обещавам да не съжаляваш.