Коронавирус: антиваксърството убива

Както знаеш, в E-lect е ставало дума множество различни теории на конспирацията. Повечето от тях впечатляват с глупостта си, но освен да предизвикат смях, едва ли могат да имат особени последици в реалния живот. (Примери са позагубилата популярност идея за СЛЕДИТЕ и отдавна забравените предсказания, че светът ще свърши на 25 август 2010 или 24 декември 2012 година.)

От време на време последователите на конспиративните теории успяват да навредят на себе си и сравнително ограничен кръг около тях – както в случая със също така не особено актуалното днес лекарство срещу рак „антималигноцит“, което уж беше укривано от световната общественост от… кой знае, може би тайните интереси на прораковото лоби.

Още по-рядко се случва теоретиците на конспирацията да предизвикат истинска политическа промяна, която да се отрази негативно на широк кръг хора в държавата, в която живеят, или дори по света като цяло. Класическият пример в тази категория е анти-ГМО движението. В ЕС успехът му доведе до научен застой и загуба на конкурентни предимства, но на други места – например в Индия – резултатът е стотици хиляди изгубени човешки животи годишно, които можеха да бъдат спасени с иновации като т.нар. „златен ориз“ (ориз, който е генномодифициран, така че да съдържа бета каротин – основен източник на витамин А, чийто недостиг води до смъртта на около две хиляди деца дневно в развиващи се държави, където оризът е основна храна).

Нито една от тези конспиративни теории обаче няма потенциала да навреди на човечеството по същия начин както антиваксърството. От завръщането на морбилите – инфекциозно заболяване, което извървя дългия път от причинител на над два и половина милиона смъртни случаи на година до почти изличена в развития свят тривиалност, преди да започне да се поява повторно в Европа и САЩ през втората половина на изминалото десетилетие – до настоящата криза, ненавистта на една малка, но гръмогласна група от хора срещу ваксините упорито се опитва да ни върне към време, в което мнозинството от същите тези индивиди нямаше да доживеят до 40-тата си годишнина.

Скептицизмът към разработените през 2020 година ваксини срещу коронавируса имаше известно оправдание през декември. Дори тогава беше ясно, че онези от тях, които бяха одобрени в ЕС, САЩ, Израел и на други места, са ефективни и безопасни, но поне беше валиден аргументът, че малките извадки от клиничните проучвания са недостатъчни, за да правим категорични изводи в реална среда. (Другият аргумент – този, че ваксините не са тествани пълноценно – беше точно толкова неадекватен тогава, колкото е и днес.)

Два месеца по-късно доказателствата са налице. Поредица от проучвания на места като Шотландия и Израел недвусмислено показват, че ваксинирането намалява рязко риска от заразяване, работи срещу разпространението на инфекцията, сериозно ограничава хоспитализациите и е най-сигурният ни изход от настоящата криза.

Наясно съм, че това няма да повлияе на антиваксърите. Както членовете на всяко конспиративно движение, те не се интересуват от доказателства и, когато в крайна сметка вирусът бъде победен след още няколко месеца, ще си изработят своя теория как станалото няма нищо общо с масовите кампании за имунизация. Наскоро приключилата година обаче ни показа съвсем недвусмислено как може да изглежда светът в отсъствието на ваксина срещу един-единствен опасен инфекциозен агент.

Да допуснем завръщането на други подобни на него – като морбилите например – е идиотско и ще доведе до много страдание и смърт.