Петдесет
Статията, която четеш, е петдесетата в историята на E-lect. Това ми дава удобен повод за равносметка, придружена от една голяма благодарност, така че, ако не се интересуваш от подобен текст, моментът е подходящ да се ориентираш към някой друг материал.
В случай че още си тук, обаче, искам да ти благодаря. Признавам, че E-lect не е толкова популярен, колкото ми се ще (ех, всеки има правото да мечтае), но от друга страна не мога да пропусна да се похваля, че той е значително по-четен, отколкото беше реалистично да се предвиди. Това, естествено, го дължа на теб – без значение дали си измежду няколкото десетки приятели, влизащи всеки ден, принадлежиш към доста по-голямата група, която го прави поне по веднъж в седмицата, или попадаш тук за първи път. Този сайт, както всеки друг, не може да съществува, ако никой не го посещава, така че ти си причината да го има.
През изминалите два месеца и половина се занимавахме с множество теми, три от които са ми толкова важни, че ще си позволя да ги припомня. На първо място стои въпросът за нашите съграждани с увреждания, които всички ние обикновено се правим, че не забелязваме. На него досега бяха посветени два материала [1], но – уверявам те – те няма да са единствени.
Втора, но не по значение, е каузата на Боян Стефанов Йорданов. Тук му е мястото да вметна, че, ако хвърлиш поглед на сайта, посветил се на спасяването му, ще откриеш, че събраната до този момент сума е 58 543 лв. Тя все още не е достатъчна. Искаш ли да помогнеш, вече можеш да го направиш чрез SMS с текст DMS BOYAN на единен дарителски номер 17 777. Цената на едно съобщение е 1.20 лв. с ДДС.
Третият значим проблем, за който ти говорих, е свързан с проправящата си път в обществото ни цензура. Без значение дали се изразява в призиви за спирането на едно телевизионно предаване, в опити да се влияе на редакционната политика и модерацията в медиите или в незаконни искания на данни от страна на МВР, тя е опасна и този сайт винаги ще стои срещу нея.
Преди да се разделим ми остава единствено да си пожелая следващия път, когато настъпи време за равносметка, отново да имам с какво да се похваля. Доскоро!
***
[1] „Невидимите” и „В търсене на невидимите”.