Вечен град

На няколко пъти в историята на E-lect е ставало дума, че смятам Богдан Русев за един от малкото наистина интересни български писатели. Поради тази причина си купувам почти всичко написано от него, било то фентъзи по танцов спектакъл, биография на най-успешния роден състезател по спортно ориентиране и планински бегач, или хартиената версия на шпионски роман, чието действие се развива на екзотичен остров.

Трябва да призная, че след последната книга, с която се сдобих по някое време през април, бях изключително приятно изненадан да открия, че Богдан Русев е готов с ново произведение малко над месец по-късно. Романът попадна пред очите ми случайно на първия ден от Панаира на книгата, така че разбира се си го купих и успях да го прочета през следващите две вечери. Наречи последното чиста фенщина или резултат от изключително преднамерена крайно субективна оценка, ако щеш – от моя гледна точка, причината да съм толкова бърз беше, че по традиция героите не разочароваха, станаха ми интересни от първата страница и много исках да разбера какво в крайна сметка ще се случи с тях.

(Последното – трябва да отбележа – не ми се получава особено често. Например, преди тази книга прекарах десет дни в четене на съвсем приличното произведение на един приятел, което ми допадна, но не ме грабна по същия начин.)

Вечен град (това е името на романа) е криминална история – жанр, в който Богдан Русев вече се е потапял поне на два пъти и в който явно се чувства комфортно. Действието за разнообразие се развива в Пловдив, но за сметка на това главният герой съвсем спокойно можеше да е същият главен герой от Къщата и Стаята, ако не ни беше казано изрично, че е съвсем друг човек – не частен детектив, а барман, който не е във връзка с любовта на живота си, а прекарва нощите си в случайни забавления покрай професионалното си поприще. Това настрана, остроумието, начинът на мислене и много от маневризмите ми изглеждат на практика същите.

Та, Бързаков (това е фамилията на героя, чието първо име май не се споменава никъде) е поканен да си партнира с психоложката доктор Филипова в случай, който скоростно се превръща в разследване на поредица от убийства. Няма да ти издавам повече от това. Само ще кажа, че мистерията беше сравнително интересна и въпреки че предвидих в общи линии какъв ще бъде краят доста преди него, механизмът на престъпленията на беше точно такъв, какъвто очаквах. Самият край за пореден път ми се стори леко алогичен и донякъде претупан, но това е характерно за модерната българска литература като цяло.

(Или иначе казано, на база на в действителност не толкова големия ми опит, родните автори често имат доста готини идеи, понякога успяват да ги комбинират с интересни герои, за които много да ти запука, но много рядко ги отвеждат до задоволителна кулминация.)

Въпреки последното, книгата беше толкова приятна, че с нетърпение очаквам евентуалното продължение.

Вечен град е издание на Софтпрес и предполагам може да бъде открит във всяка уважаваща се българска книжарница.